ЗИД на Закона за подпомагане на земеделските производители № 502-01-6 внесен от МС

Изх. № 506-00-506

Г-Н РУМЕН ХРИСТОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

КЪМ 43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ОТНОСНО: внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на

земеделските производители, № 502-01-6, внесен от Министерския съвет

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ХРИСТОВ,

Във връзка с внесения за обсъждане законопроект за изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, предлага при доказване на правното основание за ползване на земеделските земи по чл.41, ал.1, да се включи и лизингът. Конкретното ни предложение е заедно с предложените в §42 от законопроекта промени на чл. 41, да се добави термина „лизинг“ в чл.41, ал.2, т.2, а имено:

В § 42 се предлагат следните промени:

1. Създава се нова т.2 със следното съдържание:

2. Ал.2, т.2 се изменя така:

„договори за аренда, наем или лизинг на земеделски земи””

2. Точка 2 става т.3.

Мотиви:

Приемането на ЗПЗП е в момент, когато лизингът на земеделска земя е бил непознат инструмент за придобиване на земеделска земя. Към настоящия момент обаче, когато земеделските производители са основни купувачи на земеделска земя, финансовият лизинг, наред с банковото кредитиране са единствените финансови инструменти, осигуряващи на земеделците средства за увеличаване на собствената им земя. Лизинговите договори (включително и на земеделска земя) са законово уредени в нашето законодателство, както в основните закони (Търговски закон и ЗЗД, доколкото ТЗ препраща към правилата за „Наем“), така и в редица специални закони.

Уредба за лизинга се намира и в специални закони като Закон за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ), където в чл.4 е посочено, че:

„Чл. 4. (1) Дружеството със специална инвестиционна цел може да извършва следните сделки:

1. набиране на средства чрез издаване на ценни книжа;

2. покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им, или покупко-продажба на вземания.“, т.е. законодателят изрично е посочил сделките наем, аренда и лизинг като самостоятелни и допустими от закона.

Невключването на договорите за лизинг като правно основание за ползване на земеделските земи води до неоправдано ограничаване на правата на земеделските производители – лизингополучатели по такива договори. Същите са поставени в неравноправно положение спрямо другите земеделски производители, тъй като не могат да регистрират ползваните от тях имоти и да се възползват от възможностите за подпомагане, които ползват останалите производители.

С уважение,

Евгений Иванов

Изп. директор