Г-Н ХАСАН АДЕМОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ТРУДА,
СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА
КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 554-01-101, внесен от Димитър Байрактаров и група народни представители
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АДЕМОВ,
По повод внесения за обсъждане в Народното събрание ЗИД на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, Кофедерацията на работодателите и индустриалците в България, изразява следната позиция:
Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя е в съответствие с Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 80/987/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател и кореспондира с ратифицирания текст на чл.25 от Европейската социална харта.
Предлаганата законова промяна разширява предметния обхват на закона, като освен при несъстоятелност на работодателя, се предвижда да бъдат гарантирани и присъдените вземания произтичащи от трудово правоотношение, с влязло в сила съдебно решение, в полза на работниците и служителите, за които на лицето е издаден изпълнителен лист.
Предлаганите промени ще създадат допълнителни предпоставки за злоупотреба със средства от фонда, както и възможности за източване на фонда чрез умишлено неизплащане на работни заплати. Това от своя страна ще доведе до декапитализация на фонда, задължение за плащане и увеличаване на размера на вноската за фонда и ще промени основните принципи, върху които е формиран фонда, а именно – да гарантира плащания на работници и служители при несъстоятелност на техния работодател, а не да се превърне в основен платец на трудови възнаграждения.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България категорично не подкрепя предложения законопроект.
Действащия закон и регламентирания обхват на гаранции, изцяло съответства на директивите на ЕС, които се прилагат спрямо вземания на работници и служители, произтичащи от трудови договори или от трудови правоотношения и, които съществуват по отношение на работодатели, които са в състояние на неплатежоспособност по смисъла на директивата.
Също така бихме искали да обърнем внимание, че директивата предвижда държавите-членки да въвеждат ограничения на отговорността на гарантиращите институции, които следва да бъдат съобразени със социалната й цел и не допуска разширяване на обхвата, както се предлага в законопроекта.
С уважение,
Евгений Иванов
Изп. директор





