COP30: Пет ключови извода от дълбоко противоречивата среща на върха за климата

През трите десетилетия, в които срещиte на върха за климата са насочени към изграждане на глобален консенсус за предотвратяване и справяне с глобалното  затопляне, COP30 ще остане сред най-противоречивите.

Много държави изразиха остро недоволство, когато конференцията в Белем, Бразилия, приключи в събота без да бъде спомената ролята на изкопаемите горива – основният фактор за затоплянето на атмосферата. Други страни – особено тези, които имат най-голяма изгода от продължаващото производство – се почувстваха оправдани.

Срещата на върха се превърна в проверка на реалността за това доколко глобалният консенсус по въпроса за климатичните изменения вече се е разпаднал. Ето пет ключови извода от събитието, което мнозина нарекоха ​​„COP на истината“.

Бразилия между амбиция и разочарование

Най-важният извод от COP30, е, че климатичният „кораб“ все още не е потънал. Но много участници остават недоволни, че не са постигнали нищо близко до това, което искаха. И въпреки топлото отношение към Бразилия и президента Луис Инасио Лула да Силва, има разочарование от начина, по който беше проведена срещата.

Още от самото начало се усещаше пропаст между това, което президентът Лула искаше да постигне, и това, което президентът на COP Андре Корея до Лаго смяташе за реалистично. Лула говори за пътни карти за постепенно отдалечаване от изкопаемите горива пред малка група световни лидери, които пристигнаха в Белем преди официалното начало на конференцията. Идеята беше подкрепена от редица държави и само след няколко дни започна кампания за официалното ѝ включване в преговорите.

До Лаго обаче не беше съгласен. Неговият водещ принцип беше консенсусът. Той знаеше, че поставянето на въпроса за изкопаемите горива в дневния ред би го разрушил. Макар първоначалният текст на споразумението да съдържаше някои неясни препратки към подобна пътна карта, в рамките на дни те изчезнаха и никога не се върнаха.

Колумбия, Европейският съюз и около 80 държави се опитаха да намерят формулировка, която да сигнализира за по-ясно отдръпване от въглищата, петрола и газа. За да постигнат консенсус, до Лаго свика „мутирао“ – вид бразилска групова дискусия. Това обаче само влоши ситуацията. Преговарящите от арабските страни отказаха да участват в разговори с тези, които настояваха за път към отказ от изкопаема енергия. ЕС пък беше пренебрегнат от големите производители: „Ние правим енергийната политика в нашата столица, а не във вашата“, заявил саудитският делегат на закрита среща, според наблюдател.

Пропастта се оказа непреодолима – и преговорите се озоваха на ръба на провала. В опит да спаси репутацията си, Бразилия предложи пътни карти за борба с обезлесяването и за постепенно ограничаване на изкопаемите горива, които да съществуват извън рамките на COP. Те бяха бурно аплодирани в пленарните зали – но правният им статут остава несигурен.

ЕС в сянката на компромиса

Европейският съюз, най-богатата група държави, които все още са част Парижкото споразумение, преживя един от най-неуспешните си моменти на тази Конференция на страните. Макар да настояваше за необходимостта от пътна карта за отказ от изкопаеми горива, ЕС се оказа притиснат в ъгъла по друг аспект на преговорите, от който не успя да се измъкне.

Идеята за утрояване на средствата за адаптация към климата беше заложена още в ранния текст и оцеля в окончателния проект. Формулировката беше неясна, затова ЕС не възрази – но ключовата дума „утрояване“ остана. Когато ЕС се опита да упражни натиск върху развиващите се държави да подкрепят идеята за пътна карта за изкопаеми горива, той нямаше какво да предложи в замяна, тъй като концепцията за утрояване вече беше приета.

„Като цяло виждаме Европейски съюз, който е притиснат в ъгъла“, коментира пред BBC Ли Шуо от Азиатското общество, дългогодишен наблюдател на климатичната политика. „Това отчасти отразява промяната в глобалното разпределение на силите – нарастващата мощ на страните от BASIC и BRIC и упадъка на ЕС.“

Въпреки възраженията си, ЕС успя единствено да измести срока за утрояване на финансирането от 2030 на 2035 г. и постигна твърде малко по въпроса за изкопаемите горива.

Бъдещето на COP под въпрос

Най-настойчивият въпрос, задаван по време на COP30 през двете седмици, беше за бъдещето на самия „процес“.

Две често повтаряни позиции:

• Колко е абсурдно да се превозват хиляди хора през половината свят, за да седят в огромни климатизирани палатки и да спорят за запетаи и тълкувания на сложни думи?
• Колко нелепо е, че ключовите дискусии за бъдещето на енергията се провеждат в 3 часа сутринта от лишени от сън делегати, които не са били вкъщи от седмици?

Идеята за COP изигра важна роля за постигането на Парижкото споразумение за климата – но това беше преди десетилетие, а днес много участници смятат, че тя вече няма ясна и силна цел.

„Не можем да я изоставим напълно“, казва пред BBC News Харджит Сингх, активист от Инициативата за договора за изкопаемите горива. „Но тя се нуждае от преоборудване. Ще са необходими процеси извън тази система, за да допълним постигнатото досега.“

Цените на енергията и въпросите около постигането на нулеви нетни емисии никога не са били по-важни – но идеята за COP изглежда все по-далеч от ежедневието на милиарди хора. Бразилия разпозна част от тези проблеми и се опита да превърне срещата в „консенсусен процес за изпълнение“, поставяйки силен акцент върху „енергийната програма“. Но никой не е напълно сигурен какво всъщност означават тези идеи. Лидерите на COP усещат настроенията в залата – те се опитват да намерят нов подход, който е необходим, или тази конференция рискува да загуби всякаква актуалност.

Климат и търговия: сблъсък на интереси

За първи път световната търговия се превърна в един от ключовите въпроси на тези преговори. Имаше „оркестрирани“ усилия темата да бъде повдигната във всяка зала за дискусии, отбелязва ветеранът наблюдател на COP Алдън Майер от климатичния мозъчен тръст E3G.

Вероятно си мислите „Какво общо има това с изменението на климата?“ Отговорът е, че Европейският съюз планира да въведе граничен данък върху определени високовъглеродни продукти като стомана, торове, цимент и алуминий. Много от неговите търговски партньори, най-вече Китай, Индия и Саудитска Арабия, не са доволни от тази идея. Те твърдят, че не е справедливо голям търговски блок да налага едностранна мярка, която прави техните стоки по-скъпи и по-малко конкурентни. Европейците отговарят, че целта не е да се задуши търговията, а да се намалят емисиите на парниковите газове. Те вече облагат собствените си производители с такси за емисиите, които генерират, и смятат, че граничният данък е начин да ги защитят от по-евтин, но по-малко екологичен внос.

„Ако не искате да плащате нашия граничен данък, просто въведете такси за емисиите във вашите замърсяващи индустрии и събирайте средствата сами“, казва ЕС.

Икономистите подкрепят идеята, защото колкото по-скъпо е замърсяването, толкова по-вероятно е обществото да премине към чисти енергийни алтернативи. Разбира се, това също означава и че ще заплащаме по-високи цени за стоки, съдържащи замърсяващи материали.

В крайна сметка въпросът беше решен в Бразилия с класически компромис на COP – преместване на дискусиите за бъдещи срещи. Окончателното споразумение даде старт на продължаващ диалог за търговията в рамките на бъдещи преговори на ООН за климата, включващи правителства и организации като Световната търговска организация.

Тръмп печели, като стои настрана – Китай печели, като мълчи

Двамата най-големи източници на въглеродни емисии в света – Китай и САЩ, оказаха сходно влияние върху тази Конференция на страните, но по съвсем различни начини. Президентът на САЩ Доналд Тръмп избра да останe настрана, но именно тази позиция окуражи неговите съюзници.

Русия, която обикновено е по-тих участник, този път застана начело в блокирането на усилията за пътни карти. А Саудитска Арабия и други големи производители на петрол бяха предвидимо враждебни към ограничаването на изкопаемите горива.

Китай запази мълчание и съсредоточи вниманието си върху сключването на сделки. В крайна сметка, според експерти, бизнесът, който Китай развива, ще надмине САЩ и техните усилия да продават изкопаеми горива.

„Китай запази нисък политически профил“, казва Ли Шуо от Азиатското общество. „Те се фокусираха върху печеленето на пари в реалния свят.“

„Слънчевата енергия е най-евтиният източник на енергия, а дългосрочната посока е напълно ясна – Китай доминира в този сектор и това поставя САЩ в много трудна позиция.“