Всяка година в океаните ни попадат най-малко 14 милиона тона пластмаса, а последствията за морския живот са трагични – от задушаване на костенурки до отравяне на китове. Очевидно е, че основният път към решението минава през ограничаване на използваното количеството пластмаса още в началото на веригата, пише bbcearth.com.
Но хората започват да търсят отговор и в технологиите, нестандартното мислене, а понякога дори и в други живи организми, за да се справят с чудовищния гигант от пластмаса, който заплашва планетата.
Пет неочаквани решения
Гъби
Aspergillus tubingensis е тъмно пигментиран вид гъба, който вирее в топли местообитания. На пръв поглед не впечатлява с външния си вид, но притежава едно свойство, което я превръща в обект на засилен научен интерес. Този вид гъба може да се използва за разграждане на пластмаса в депата за отпадъци.
Група микробиолози от университета Каид-и Азам в Пакистан установяват, че Aspergillus tubingensis може да разгражда полиуретан (PU).
„Гъбите отделят ензими, които разграждат пластмасата, а в замяна получават хранителни вещества, като я разтварят“, обяснява водещият автор Серун Хан.
Големият проблем с пластмасата е, че тя не се разгражда – и именно затова вероятно носим частици пластмаса в телата си във всеки един момент. Откриването на организми, способни да разграждат полимерите, би било от огромна полза.
Почистване на океана
Голямото тихоокеанско сметище (The Great Pacific Garbage Patch) е дом на най-голямото струпване на пластмаса в световните океани и се намира между Калифорния и Хавай. През 2018 г. то е било три пъти по-голямо от територията на Франция, а общото му количество е достигнало 80 000 тона.
Инженери от Холандия, ръководени от 24-годишния холандски изобретател Боян Слат, стартират система за почистване на океана, наречена „Система 001“. Това е огромен, 600-метров плаващ събирач на отпадъци, който улавя отпадъците чрез триметрова подводна „завеса“. Идеята е специален кораб да събира натрупаната пластмасата на всеки няколко месеца.
Използвайки компютърни симулации и макети, екипът тества и усъвършенства системата с надеждата тя да бъде внедрена именно в Голямото тихоокеанско сметище. Слат получава както похвали, така и критики за изобретението си, но в момента то е въпрос на време и наблюдение. Никой не знае какво предстои.
„Моментът, който очаквам с най-голямо нетърпение, е когато върнем първата пластмаса обратно – и това се превърне в доказана технология“, споделя Слат.
Пътища, направени от пластмаса
Още една иновативна идея, идваща от Холандия, е проектът PlasticRoad. Това е участък от велоалея в холандския град Зволе, изграден от рециклирана пластмаса – първият по рода си в света. Инициативата предлага устойчив начин за повторна употреба на пластмасови бутилки, чаши и опаковки, вместо да бъдат изгаряни или изхвърляни на сметища.
Пътят е изграден от 70% рециклирана пластмаса, като следващите версии се стремят към 100% устойчивост. Според компанията, разработила проекта, пластмасовата настилка е дори по-издръжлива от традиционния асфалт, изисква по-малко време за монтаж и по-лека техника – което значително намалява и въглеродния отпечатък.
Първият участък в Зволе е с дължина 30 м и съдържа еквивалента на над 218 000 пластмасови чаши или 500 000 капачки от бутилки. През ноември 2018 г. в провинция Оверейсел е изграден втори пластмасов път.
Водорасли вместо пластмаса
Борбата срещу пластмасовото замърсяване подтиква инженери и дизайнери да търсят алтернативни материали, подходящи за опаковане на хранителни продукти. Така се появяват биопластмасите – създадени от възобновяема биомаса, обикновено растителни мазнини и масла, брашно от касава, дървесни стърготини или дори хранителни отпадъци.
Сред най-иновативните решения се откроява използването на водорасли – подход, възприет от индонезийския стартъп Evoware. Компанията си партнира с местни производители на водорасли, за да създават опаковки за сандвичи и бургери, сашета за овкусяване и кафе, както и опаковки за сапун, изцяло направени от водорасли.
Тези опаковки могат да се разтварят в гореща вода или, за постигане на нулев отпадък, да се консумират директно. Устойчиво и питателно – бъдещето на опаковките може би идва от морето.
Социална пластмаса
Най-сериозният проблем, който пластмасата причинява, е нейното въздействие върху морския живот. Според някои прогнози, до 2050 г. в океаните може да има повече парчета пластмаса, отколкото риба.
Едно от по-нестандартните решения за ограничаване на този проблем идва под формата на социално предприемачество. „Plastic Bank” (букв. „Банка на пластмасата“) е инициатива, която изкупува пластмасови отпадъци на цена, по-висока от пазарната. Хората, които събират пластмаса, могат да я обменят срещу пари, предмети от първа необходимост (като гориво или готварски печки) или услуги – например покриване на училищни такси.
Проектът насърчава събирането на пластмаса, преди тя да е успяла да попадне във водните пътища, като същевременно се бори с бедността, осигурява доходи, почиства улиците и намалява замърсяването на океаните.
Целта на „Plastic Bank” е да направи пластмасата твърде ценна, за да бъде изхвърляна, и да я превърне във валута. След това компанията продава събраната пластмаса на корпоративни клиенти, които плащат до три пъти повече от стандартната ѝ цена. Инициативата вече действа в редица региони, сред които Хаити, Бразилия и Филипините.
http://www.turbulence.tech