Модната индустрия е сред най-големите замърсители и сее хаос върху околната среда в страни по целия свят, засягайки както човешкото здраве, така и дивата природа с тежки последици. Множество влакна, които се продават в известни магазини, причиняват сериозни щети на животинските видове – и тук не става дума за директното въздействие на търговията с кожи.
Днес ще ви разкажем за пет широко използвани модни материала, подбрани от BBC Earth, за които вероятно не сте осъзнавали, че вредят на дивата природа и екосистемите:
Кашмир и степите на Монголия
Тревните площи на Монголия, заедно с пастирите и дивите животни, които обитават тези земи – сред тях снежният леопард, корсак лисицата и степният мармот – са изправени пред сериозна заплаха. Степите вече са силно деградирали вследствие на климатичните промени, ерозията на почвата и пресъхването на езера и реки. Сега прекомерното пашуване, породено от трикратно увеличение на животните от 90-те години насам, причинява значителен упадък.
Според изследвания около 80% от общата 70-процентна деградация на тревните площи се дължи именно на свръхпашуването, както се отбелязва в статията “Environmental challenges in Mongolia’s dryland pastoral landscape“.
Основният двигател на тази тенденция е търсенето на евтин кашмир на световния пазар. Козите, чиято мека и пухкава вълна се използва за производството на кашмирени пуловери, са значително по-разрушителни за екосистемата от други животни, като овцете, а днес Монголия е вторият по големина производител на кашмир в света.
Прането на синтетика и микропластмасата
Знаем, че количеството пластмаса – от микроперли до пластмасови бутилки – което навлиза в океаните и водните пътища, вече е достигнало катастрофални нива за дивата природа, която ги обитава. По-малко известно е обаче, че един от пътищата е през нашите перални машини.
Когато дрехи, изработени от синтетични влакна (полиестер, найлон, акрил), се перат, милиони микроскопични влакна се отделят чрез пречиствателни станции в моретата, реките и езерата. Влакната съдържат токсични химикали, вродени в самия материал или абсорбирани от перилни препарати и други замърсители, които оказват неблагоприятно въздействие върху водните екосистеми, пренасяйки замърсители в животинските тъкани.
Изследванията на поглъщането на пластмасови микрофибри от дълбоководни организми показват тяхното наличие в голямо разнообразие от видове, включително раци, омари, риби, костенурки, пингвини, тюлени, морски крави и морски видри. Микрофибри дори са открити в храната, която консумираме. Тази ситуация е тревожна за дивата природа: влакната могат да блокират храносмилателния тракт и да увредят стомашната лигавица, което води до намалено хранене и глад.
Вискозата и обезлесяването
Разтворената дървесна маса или избелената дървесна маса е основният материал за вискозата, която се използва за производство на много облекла в модната индустрия. Това, което може би не знаете, е, че целулозата често се добива от дървета в застрашени или древни гори. Това означава, че дрехите, които купуваме и носим, допринасят пряко за обезлесяването и унищожаването на естествени местообитания.
В момента над 150 милиона дървета се изсичат, за да бъдат превърнати в дрехи. Макар някои известни марки да използват вискоза от устойчиво сертифицирани гори, броят на дърветата, изсечени за производството на този материал, продължава да расте в горите на Индонезия, Канада и Амазонка.
Обезлесяването оказва сериозно влияние и върху изменението на климата, тъй като дърветата съхраняват въглерод. Тези модни практики са изключително вредни: горските местообитания са дом на богато биоразнообразие от хиляди видове, много от които вече са редки и застрашени.
Памукът и водата
Само защото памукът не е изкуствено влакно, не означава, че е устойчив. Всъщност, памукът се е превърнал в една от най-неустойчивите култури на планетата.
Като начало, той изисква огромни количества вода за производството си, което допринася за глобалния недостиг на прясна вода. За изработването само на една памучна тениска могат да бъдат необходими 2700 литра вода. В Казахстан това доведе до унищожаването на Аралско море и неговите обитатели.
Освен това, производството на памук изисква високи нива на пестициди и други опасни химикали, които се просмукват във водните пътища и почвата. Памукът е отговорен за 22,5% от употребата на инсектициди в световен мащаб. В светлината на последните прогнози за намаляване на популациите на насекоми, необходимостта от по-устойчиви практики става още по-належаща.
Бърза мода
През последните години търговците на дребно значително увеличиха броя на модните колекции, които предлагат всеки сезон. Някои магазини сменят нови дрехи няколко пъти седмично. Това е част от евтината култура на еднократното потребление, известна като „бърза мода“.
Всяка година се произвеждат около 100 милиарда нови дрехи, изработени от нови влакна, много от които скоро се озовават на сметищата. Това води до огромен въглероден отпечатък. Полиестерът и найлонът, например, се произвеждат чрез използването на изкопаеми горива. Производството на памук също изисква значителни количества въглероден диоксид.
Бързата мода допринася и за замърсяването с опасно високи нива на химикали, които се отделят в околната среда. Една рокля може да струва само няколко паунда за потребителя, но има скрита цена за природата – както за нископлатените работници в тежки условия, така и за екосистемите и застрашените видове.
Какво можем да направим
Съществуват материали, които са по-добри за природата, като например устойчива вискоза, произведена от дървесина, и устойчива вълна. Но за да имаме истинско въздействие, най-важното е да купуваме по-малко и да го ценим. Ето и няколко съвета, които ще ви помогнат да бъдете по-устойчиви и осъзнати потребители:
- Разменяйте дрехи с приятели и семейство, когато вече не ви трябват.
- Поправяйте износени дрехи и обувки, вместо да ги изхвърляте.
- Търсете устойчиви марки и проучвайте пътя на производство, който продуктите са изминали.
- Инвестирайте в качествени артикули, които ще издържат по-дълго.
http://www.turbulence.tech