Семействата в селските райони на Белуджистан, в югозападен Пакистан, които са принудени да изминават километри всеки ден, за да си набавят питейна вода, познават от първа ръка сериозността на климатичната криза. През май 2025 г. 47 доброволци от Комитета за младежко действие на Белуджистан (BYAC), организация на местно ниво, работеща в провинцията, се събраха в Квета за двудневна среща на върха. Те имаха мисия да идентифицират най-належащите климатични предизвикателства в региона. Недостигът на вода и сушите бяха начело в списъка им.
В Пакистан 70% от битовите нужди от вода се задоволяват от подпочвени води. По ирония на съдбата, наводненията са се превърнали в рутина, но въпреки проливните валежи по време на дъждовния сезон на мусоните, подпочвените води остават в недостиг.
Пакистан е осмата най-уязвима страна от климатични сътресения, според Глобалния индекс на климатичния риск. Освен това, селските части на страната – като Белуджистан – често се оказват на фронтовата линия на тази криза. Маргинализираните общности носят най-тежкото бреме на климатичните сътресения, модел, наблюдаван в целия свят. Описвайки ситуацията, един 20-годишен доброволец от BYAC каза: „Животът е, ако има вода.“
Недостигът на вода има опустошителни последици за всички. Някои от основните предизвикателства, които сушите и недостигът на вода носят, са миграция, загуба на растителност и загуба на препитание. Но има евтини и мащабируеми решения. Ето три от тях, които биха могли да помогнат на южноазиатски страни като Пакистан да увеличат естествените си нива на подпочвени води.
Изграждане на перколационни ями
Перколационните ями са малки изкопани места, пълни с камъни или чакъл, които позволяват на дъждовната вода да попие в земята. Те работят като гъби, помагайки на дъждовната вода да се филтрира естествено и да пълни подпочвените води. В района на Сахел в Африка перколационните ями са известни като „ями Зай“, традиционна техника за събиране на вода и възстановяване на почвата. По време на сухия сезон фермерите копаят малки басейни (20–40 см ширина и 10–20 см дълбочина), създавайки около 12 000-25 000 ями на хектар, за да подобрят задържането на вода. Те улавят дъждовната вода и помагат за попълване на естествените подпочвени води, което ги прави по-ефективен и устойчив начин за отглеждане на култури в сухи условия.
Ускоряване на презареждането на подземните води
Презареждането на подземните води е естествен процес, при който водата от валежи или повърхностни източници прониква в земята, презареждайки водоносните хоризонти и поддържайки дългосрочната наличност на вода. Това е икономически ефективен метод, който увеличава нивото на подземните води и служи като дренажна система по време на обилни валежи, помагайки за намаляване на градските наводнения. Правителството на Пакистан пилотно изпробва 50 „кладенци за презареждане“, които са запазили над 10 милиона галона вода за по-малко от година. Този нискобюджетен подход работи както в градските центрове, така и в селските райони. Жилищните дружества, правителствените сгради и корпоративните офиси могат лесно да инсталират тези кладенци, които се презареждат в дъждовни дни, за да се повиши общото ниво на подземните води.
Засаждане на местни дървета
Засаждането на местни дървета подобрява естественото ниво на подпочвените води, като повишава пропускливостта на почвата и насърчава инфилтрацията на дъждовна вода, като същевременно намалява повърхностния отток. В индийските хълмове Аравали, залесяването с местни видове, като Дхок (Anogeissus Pendula), значително подобри нивата на подпочвените води и съживи сезонните потоци. Засаждането на местни дървета е печелившо решение за всички, подобрявайки презареждането на подпочвените води, повишавайки биоразнообразието и укрепвайки устойчивостта на климата.
Тези подходи споделят три характеристики те са нискобюджетни, ориентирани към общността и бързо приложими. Южноазиатските правителства, неправителствените организации и частните партньори трябва да разширят тези модели сега, за да предотвратят следващата вълна от разселване, предизвикано от климатичните промени.
http://www.turbulence.tech