Устойчивост в модата чрез намаляване на материалите от животински произход

Все повече хора се замислят какво купуват и как е направено, дали при изработката му е замърсена околната среда, дали е допринесло за глобалното затопляне, дали материалът може да се рециклира, или дали хората, участвали в изработката му, са имали достойни условия на труд.

Много световно-известни модни марки вече имат сериозни ESG стратегии и цели, които включват поемане на ангажименти за намаляване на въглеродния отпечатък, употреба на по-екосъобразни материали, постепенно внедряване на кръгови модели, и достойно отношение към служителите си, както и много други мерки, целящи устойчивост.

Има обаче още един аспект на устойчивостта в модната индустрия, който често някак остава на заден план, и това е темата за животните. Тя крие доста подводни камъни, които са твърде важни, за да бъдат пропуснати от модните марки. Използването на естествени материали, като кожа, вълна, пух и козина, все още е дълбоко вкоренено в модната индустрия. Много марки разчитат на тези материали като символи на лукс, традиция или автентичност. Но употребата им носи със себе си цена, която става все по-трудна за пренебрегване – не само за животните, но и за околната среда, за правата на хората и за самите компании.

Съществуват три основни типа риск, които компаниите поемат, когато продължават да залагат на материали с животински произход (МЖП):

Екологичен риск: метан, обезлесяване и замърсяване

Употребата на материали с животински произход не само допринася, а може директно да причини огромни екологични щети. Кожата и вълната идват от преживни животни, които отделят метан — един от най-силните парникови газове. За производството им често се изсичат гори, използват се огромни количества вода, а замърсяването с химикали и отпадъци е широко разпространено.

Макар често да се възприема като страничен продукт от месната индустрия, кожата всъщност представлява самостоятелен пазар с висока стойност, който стимулира цялата животновъдна индустрия. Производственият процес по щавене допълнително задълбочава екологичния отпечатък чрез сериозно химическо замърсяване и рискове за водните ресурси, което превръща кожата в един от най-проблематичните животински материали в модата.

Пухът също не прави изключение – той често произхожда от индустриално отглеждани птици, а въпреки наличието на сертификати, проблемите с живо оскубване и липсата на реална проследимост са често срещани.

Козината, от своя страна, създава силно концентрирано замърсяване и страда от пълна липса на хуманни стандарти. Фермите за норки, лисици и енотовидни кучета са трагично известни със своите шокиращи форми на жестокости и изтезание, към които никой човек или бизнес не би имал нито изгода да подкрепи, нито пък базисната човечност го позволява.

В резултат, прекомерното използване на МЖП може директно да подкопае усилията на компаниите за климатична отчетност и устойчиво развитие.

Репутационен риск: потребителите гледат

Все по-широко известно става, че всяка година милиони животни страдат и биват убивани заради модната индустрия. Обществената чувствителност по темата за хуманното отношение към животните расте бързо и вече оказва влияние върху избора на потребителите.

Според международно проучване на YouGov от 2024 г., проведено в 12 държави, 65% от респондентите са наясно с жестокото отношение към животните в модната индустрия, а 72% смятат, че марките трябва да поемат отговорност, като изключат жестокостта към животните от своите вериги на доставки.

С всяка нова журналистическа проверка, документален филм или публикация от влиятелни лица, които насърчават използването на растителна кожа или рециклирани алтернативи, потребителските очаквания се променят. Брандовете, които не отговорят на тези очаквания, рискуват да загубят доверието и лоялността на новото поколение потребители.

Бизнес риск: нестабилни доставки, нарастващи разходи

Все по-често използването на МЖП създава реални оперативни рискове за бизнеса. Глобални кризи като епидемии по животните (напр. птичия грип) или зоонози могат да прекъснат цели производствени цикли. Но дори без пандемии, веригите на доставки за животински материали често са трудно проследими.

Компаниите, които разчитат на МЖП, са изложени на редица предизвикателства, сред които регулаторна несигурност (всяка година се въвеждат нови забрани или ограничения), доказване на добри практики, трудности при отговорност и проследимост на доставките по цялата верига, по-висок риск от PR кризи.

Резултатът: нестабилност, потенциално повишени разходи и трудна ESG последователност, особено в светлината на изискванията за въглеродна отчетност и устойчиво снабдяване.

С оглед на горните рискове, темата за животните вече не може да бъде третирана като периферна. Тя е ключов компонент от ESG отговорността на всеки моден бранд, започвайки от екологичния стълб, но също така с пряко значение за социалните и управленските аспекти.

В наши дни вече съществуват множество етични, иновативни и щадящи околната среда алтернативи. Въпросът пред модните брандове вече не трябва да бъде „Можем ли да се откажем от или поне да намалим МЖП?“, а: „Защо все още не сме?“.

—

Следва продължение!

Автор: Ана Изворска

Предложенията в статията са базирани предимно на материали, издадени от Фондация ЧЕТИРИ ЛАПИ, която работи за подобряване на условията на живот на животните в модните вериги на доставки и за намаляване на употребата на МЖП в модата. Сред тези издания са Ръководство за модни марки за намаляване на употребата на МЖП, както и Ръководство за модни марки за изработване на вътрешна политика за хуманно отношение към животните. 

Авторката Ана Изворска е завършила ESG Академията на Стопански факултет в СУ “Св. Климент Охридски” и е защитник на животните.