Устойчиви ли са Зимните олимпийски игри в Милано и Кортина?

Със зрелищна церемония на различни локации официално бе открита зимната Олимпиада в Милано и Кортина.

Италия е домакин на игрите, които ще се простират от Милано до заснежените склонове на Алпите, а всичко това предложи невиждана до момента церемония.

В навечерието на Олимпиадата президентът на Международния олимпийски комитет Кърсти Ковънтри заяви, че трябва да се подобри отношението към изменението на климата. По-рано през седмицата тя получи петиция, подписана от над 21 000 души, които искат да спрат компаниите за изкопаеми горива да спонсорират зимни спортове, предава Би Би Си.

Апелът идва в момент, когато италианската Eni, една от седемте най-големи петролни компании в света, е „премиум партньор“ на Зимните олимпийски игри Милано-Кортина през 2026 г. В същото време учените алармират, че броят на страните, които биха могли надеждно да бъдат домакини на Зимни олимпийски игри, ще намалее значително в бъдеще поради изменението на климата.

„Наистина е хубаво, че спортистите имат платформа, на която да се изкажат. Водим разговори, за да бъдем по-добри, а също и заинтересованите партньори да бъдат по-добри. Но това отнема време“, заяви Ковънтри.

„Климатът е предизвикателство за всички нас. Това, което трябва да направим като организация, е да бъдем начело на устойчивостта и нашите принципи са много ясни“, добави и Кристоф Дуби, изпълнителент директор на МОК за Олимпийските игри.

Една от областите, в които МОК се стреми да направи Олимпийските игри по-устойчиви, е провеждането на игрите в по-широка зона с повече съществуващи съоръжения, а Ковънтри заяви, че Милано-Кортина е тест за това дали олимпийското движение ще има жизнеспособно бъдеще.

Милано-Кортина се провежда в три центъра, разпръснати из Северна Италия – в Милано, Кортина и Ливиньо – само с две новопостроени спортни съоръжения – арената за хокей на лед Сантаджулия и центърът за пързаляне с пързалка Кортина.

Следващите две зимни олимпийски игри – Френските Алпи 2030 и Юта 2034 – също ще имат по-широко разпространение на спортове, докато летните олимпийски игри през 2032 г. в Бризбейн ще имат съоръжения в Куинсланд.

Това обаче създава и проблеми, като организаторите от Бризбейн заявиха, че ще надхвърлят първоначално заявения бюджет 4,9 милиарда долара.

„За първи път наистина преживяваме разпръснати Игри тук – ще научим много. Взехме това решение поради причини, свързани с устойчивостта, климата и липсата на нужда от нови места. Виждаме обаче, че разпръснатостта се отразява на Националните олимпийски комитети, както и на излъчването и медиите, което затруднява придвижването. Наистина страхотното е, че можете да видите емблематични места на красиви места – но сега трябва да преценим баланса между разпръснатите Игри по причини, свързани с устойчивостта“, каза още Ковънтри.

Критики

В кандидатурата на Италия за домакинство на Зимните олимпийски игри през 2026 г. в Милано и в Доломитите – обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО – организаторите дадоха смел ангажимент да бъдат устойчиви и да използват Игрите, за да „покажат важността на опазването на чувствителните планински екосистеми“.

Природозащитниците обаче разказват различна история. Те описват пейзаж, сега белязан от изсичането на стари гори, за да се направи път за нова инфраструктура, и изчерпани алпийски реки, за да бъдат захранени снежни оръдия. И казват, че десетките строителни проекти, одобрени за Игрите, урбанизират планинска среда, която вече е натоварена от свръхтуризъм.

„Кортина е известна като Кралицата на Доломитите. Но трябва да я преименуваме на „Кралицата на цимента“, казва 70-годишният Луиджи Казанова, директор на местната екологична група „Планинска дива природа“.

Той разказва за стотици изсечени дървета, за да се направи място за пистата за бобслей.

„Това са дървета, оцелели след две световни войни. Войниците, които са се сражавали тук, са имали чувствителността да запазят това изключително наследство. Но то не успя да оцелее след вандалите през 2025 г.“, добавя Казанова.

Международният олимпийски комитет искаше да проведе състезанията по бобслей в Инсбрук, Австрия, където вече има писта от световна класа. Но Матео Салвини, вицепремиерът и министър на транспорта и инфраструктурата на Италия, отхвърли предложението и превърна провеждането на спортното събитие в Италия в въпрос на национална гордост.

„Игрите трябва да бъдат италиански игри“, написа Салвини в X през февруари 2024 г. Той обвини природозащитниците, че се опитват да „саботират“ Олимпийските игри и че са предали Италия „пред целия свят“.

Екологичните организации отстояват позицията си. Осем асоциации, включително италианският клон на Световния фонд за дивата природа (WWF), направиха съвместно изявление, че не намират „никакви доказателства, удостоверяващи екологичната устойчивост“ на проектите за Зимните олимпийски игри, което беше обещано в досието за кандидатура през 2019 г.

380 олимпийски водни басейна — за производство на сняг

Игрите в Милано и Кортина ще се нуждаят от 84,8 милиона кубически фута вода, или еквивалент на 380 олимпийски басейна, само за производство на сняг.

„Тази вода се черпи от алпийски реки и потоци“, казва Фабио Тулио, екологичен активист и член на Open Olympics 2026, група за наблюдение, съставена от екологични асоциации.

За пример той посочва ситуацията с река Боите, която тече през Доломитските планини. Някога девственият пейзаж е строителна площадка, с отсечени и оставени отстрани дървета, заедно с изкопана пръст. Черна пластмасова тръба изсмуква вода от реката и я изпомпва нагоре по склоновете, за да се направи сняг. Официални изявления сочат, че това черпи 25 галона в секунда. Не са провеждани обаче задълбочени проучвания, за да се разбере напълно въздействието на тази и други инфраструктура върху екологията и биоразнообразието на региона. Всъщност, публично достъпни документи показват, че не е проведена пълна екологична оценка за над 60% от около 98 проекта, одобрени за Игрите.

„Това е големият пропуск и повод за голямо безпокойство. В крайна сметка Олимпиадата може да има негативно наследство за този регион“ казва Тулио.

Simico, правителствената компания, отговорна за олимпийската инфраструктура, и досега не е дала отговор относно оспорванията на твърдението за устойчивост. Зимните олимпийски игри в Италия използват предимно съществуващи спортни съоръжения. Въпреки това, тези игри станаха причина за много ново строителство в тази селска земя, като проектите се одобряват по предложения за финансиране за Олимпийските игри. Simico заяви, че вярва, че изгражданата инфраструктура (​​голяма част от която няма да бъде готова години след края на Игрите) като пътища и паркинги, ще бъде полезна за жителите.