СУ стартира първата Академия за индустриална декарбонизация в България

Първата в България Академия за индустриална декарбонизация постави фокус върху регулаторните предизвикателства и технологичните решения за прехода към нисковъглеродна икономика в индустрията. Тя бе организирана от Net-Zero Lab – учебно-научна лаборатория към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с подкрепата на „Аурубис България“. Инициативата събра международни гост-лектори, представители на бизнеса и академичните среди, които представиха пред млади професионалисти основните теми, свързани с декарбонизацията на енергоинтензивната промишленост, европейските индустриални политики и практическите пътища за прилагане на технологични решения за превръщането на европейските климатични цели в приложими решения. Лекциите се провеждаха в Стопанския факултет на СУ на 6 и 7 февруари 2026 г., предшествани от публична дискусия.

Основни предизвикателства пред индустриалния преход в Европа и България

Откриващото дискусионно събитие на академията очерта основните предизвикателства пред индустриалния преход в Европа и България. В рамките на дискусията Иван Матейчак, директор с портфейл плана за стратегически енергийни технологии на ЕС (SET-Plan) в Европейския алианс за енергийни изследвания (EERA), подчерта, че „предизвикателството пред Европа вече не е дали да работи за намаляване на въглеродните емисии, а как да го направи, без да загуби индустриалната си конкурентоспособност“.

В разговора се включиха Константин Божинов – „Хайделберг Матириълс“, Десислава Кирова – „Холсим България“ и Ивайло Георгиев – „Аурубис България“, които очертаха практическите измерения на прехода. Те акцентираха върху отражението на новите регулации, включително Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), върху производствените разходи, инвестиционните решения и дългосрочното планиране. Общото разбиране беше, че декарбонизацията е комплексен процес, който изисква баланс между екологичните цели и икономическата реалност, особено в енергоинтензивните производства като цимент и металургия, където са необходими значителни инвестиции.

Индустриално посещение в завода на „Холсим България“ в първия ден допълни практическото измерение на темите, като запозна участниците от първа ръка с процесите, технологичните решения и приложени на практика решения за намаляване на въглеродния отпечатък.

Програмата продължи в следващите дни с лекции за новата регулаторна рамка за чисти технологии, реформите в Системата за търговия с емисии, прилагането на CBAM, както и стратегическите подходи и рискове пред българската индустрия.

Конкурентоспособност в условията на декарбонизация

Сред лекторите бяха представители на Европейския енергиен изследователски алианс (EERA), програма „Промишленост“ към немския мисловен тръст Agora, Cambridge Institute for Sustainability Leadership, както и утвърдени български анализатори и специалисти от индустрията и науката. Във фокуса на дискусиите бяха конкурентоспособността на европейската индустрия в условията на декарбонизация, ролята на чистата енергия, електрификацията и водорода, както и необходимостта от по-тясна координация между научните изследвания, бизнеса и публичните политики.

В рамките на академията д-р Мария Трифонова, заместник-ръководител на Net-Zero Lab, представи най-новия аналитичен доклад на лабораторията, който картографира химическата индустрия в България и основните фактори, определящи нейния потенциал за декарбонизация. Анализът показва, че секторът е концентриран в ограничен брой големи предприятия, но има съществено влияние върху емисиите и енергийното потребление и е ключов за националния преход към нисковъглеродна икономика.

С провеждането на тази първа по рода си Академия за индустриална декарбонизация, Net-Zero Lab, с подкрепата на „Аурубис България“ продължава развитието на дългосрочната платформа за обмен на знания, изграждане на експертен капацитет и устойчив диалог между бизнеса, науката и институциите. Целта е европейските климатични амбиции да бъдат превърнати в реалистични инвестиционни и технологични решения, адаптирани към българския индустриален и икономически контекст.