Седмицата, в която климатичните основи на ЕС започнаха да се разклащат

Миналата седмица основите на усилията на Европейския съюз за борба с климата започнаха да се разпадат под натиск. В продължение на месеци европейските столици атакуваха екологичните политики на блока, твърдейки, че обременяващите климатични правила задушават икономиките им, предава Политико.

Това табу беше нарушено миналата седмица на две последователни срещи на върха, фокусирани върху справянето с икономическите проблеми на континента, като лидерите твърдяха, че високите цени на въглеродните емисии в рамките на Системата за търговия с емисии на ЕС (ETS) са тревожен симптом, който трябва да бъде отстранен. Това беше диагноза, която удари в основата на екологичното законодателство на ЕС.

Голяма част от тежката промишленост на блока отдавна се оплаква от ETS, 20-годишна политика, която ги задължава да плащат за емисиите на фабриките си, затоплящи планетата. На среща в Антверпен в сряда те предприеха най-голямата си атака досега, призовавайки лидерите на ЕС да намалят цената на замърсяването.

„Нарастващите разходи за въглеродни емисии изтласкват веригите за създаване на стойност извън Европа“, заяви пред публиката в Антверпен Маркус Камийт, изпълнителен директор на германския химически гигант BASF, предупреждавайки, че щетите вече се налице.

Докато някои от водещите европейски политици се втурнаха да защитят схемата за търговия с емисии, мнозина се възползваха от възможността да я критикуват. Забележително е, че германският канцлер Фридрих Мерц се позиционира в полза на широкообхватни реформи, макар че по-късно се отдръпна малко. По-късно на срещата на върха на лидерите на ЕС в белгийския замък Алден-Бизен в четвъртък, няколко държави продължиха да описват цената на въглеродните емисии в блока като проблем.

Атаките изплашиха пазара – цената на въглеродните емисии се срина от 81 евро в понеделник до под 72 евро в петък.

Ескалиращите атаки срещу ETS бележат опасен момент за европейската Зелена сделка, която е обект на мащабна кампания за дерегулация. На този етап зеленото законодателство определя правилата за отчитане за компаниите или подцели за специфични сектори като автомобилите, но не и носещите стълбове.

Тази година обаче тези стълбове подлежат на преглед. Европейската комисия ще предложи ревизии на основните правила за зелено управление, националните цели за емисии и целите за абсорбиране на въглерод след лятото, а до юли трябва да преоцени схемата за търговия с емисии.

„Миналата седмица станахме свидетели на доста добре организирана кампания срещу ETS от части от европейската индустриална общност. Това е опит да се снижи летвата за предстоящия преглед на ETS. Дори някои, като Мерц, да са се отдръпнали от коментарите си, щетите вече са нанесени. Пазарът загуби около 10 евро за много кратък период от време. Това е ясен знак за ерозия на доверието в дългосрочната стабилност на системата“, смята Маркъс Фердинанд, главен анализатор във фирмата за анализ на пазара на въглеродни емисии Veyt.

Негативната реакция се увеличава с цената

Отслабената схема за търговия с емисии има дългосрочни последици за икономиката и климатичните амбиции на ЕС. Системата регулира около половината от емисиите на ЕС и е изключително успешна – от въвеждането си през 2005 г. замърсяването в обхванатите сектори – фабрики, електроцентрали, авиация и корабоплаване – е намаляло наполовина. За разлика от това, емисиите, които не са обхванати от ETS, са намалели с около 20%.

„По принцип се казва, че ако искате да замърсявате, плащате. Ако не искате да плащате, правете иновации. И това се случи“, заяви председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен в отговор на критиките към ETS след срещата на върха в четвъртък в Алден-Бизен.

Схемата за търговия с емисии изисква компаниите да притежават разрешително за всеки тон CO2, който отделят. Те могат да купуват и търгуват с тях на пазара, като броят на разрешителните постепенно намалява с течение на времето, намалявайки общите възможни емисии. Този механизъм, освен че прехвърля разходите за справяне с климатичните щети от обществото към тези, които ги причиняват, насърчава инвестициите в чисто производство.

Последните реформи повишиха цената на разрешителните от около 10 евро през 2010-те години до около 80 евро сега.

Системата е харесвана дори от консервативните критици на зеленото регулиране, тъй като за разлика от други климатични политики, ETS е пазарен инструмент и е напълно технологично неутрален – не казва на компаниите как да намалят емисиите.

Нарастващата цена предизвиква обратна реакция

По-високите цени засилват стимула за компаниите да намалят емисиите и по този начин да превърнат скъпите чисти технологии, като например улавянето на въглерод, в разумни инвестиции. Но те също така увеличават оперативните разходи на компаниите – макар и незначително, тъй като високите цени на енергията в Европа, обусловени от разходите за внос на изкопаеми горива, представляват много по-голям проблем.

„Ако имаме високи цени на енергията, отказът от принципите на ETS е лош ход. Дава краткосрочно облекчение, но в дългосрочен план наказваме себе си. Запазването на зависимостта ни от петрол и газ е наистина най-ефективният начин да държим индустрията в капана на високите цени и големите уязвимости“, смята центристката шведска евродепутатка Ема Визнер.

Въпреки това, с най-високата цена на въглеродните емисии в ЕС в света, все по-голям брой компании и държави твърдят, че ETS поставя индустрията на блока в конкурентно неизгодно положение.

На срещата на индустрията в Антверпен главните изпълнителни директори призоваха ЕС да намали „въглеродните разходи“ и докато Фон дер Лайен се застъпи за ETS, критиците на системата спечелиха неочакван съюзник в лицето на германския канцлер Фридрих Мерц.

Мерц, чиято страна е твърд поддръжник на ценообразуването на въглеродните емисии, предложи схемата за търговия с емисии да бъде преразгледана и някои елементи да бъдат отложени. След това той се отметна на коментарите си от четвъртък в Алден-Бизен, описвайки „ETS като правилния инструмент, въпреки че системата трябва да бъде пренастройвана отново и отново, за да се гарантира, че ще продължи да работи.“

Помолена за разяснения, пресслужбата на канцлерството заяви, че Мерц просто е искал да „започне дебат“. Поне в това е успял – след коментарите му лидерите на Австрия и Чехия започнаха подновени атаки срещу цената на въглеродните емисии. Полша също изготви писмо, изискващо мерки за отслабване на ETS.

Последици от срива на цените

ETS е уникален инструмент на климатичната политика, тъй като може да бъде отслабена само от реторика – както демонстрира сривът на цените от миналата седмица. На въпроса до каква степен политическите коментари са виновни за спада в цената, Маркъс Фердинанд от Veyt беше категоричен – 100%.

Ценовите движения бяха достатъчно резки, за да смутят търговците на въглеродни емисии, които апелират политиците да спрат да се намесват.

„Схемата на ЕС за търговия с емисии трябва да остане защитена от политически интервенции, които рискуват да подкопаят доверието на инвеститорите и да отслабят пътя на Европа към декарбонизация“, заяви Дирк Фористер, главен изпълнителен директор на Международната асоциация за търговия с емисии.

Спадът засегна и компании, които са инвестирали в декарбонизация и са планирали своите бизнес стратегии около цената на въглеродните емисии. Акциите на производителя на цимент Heidelberg Materials и датската компания за вятърна енергия Ørsted бяха сред тези, които загубиха стойност миналата седмица.

„Това, което системата постигна през последните години, е, че дава съвсем ясен сигнал на всички индустриални сектори, че декарбонизацията е изискване. За компаниите, които действаха рано, за да намалят емисиите си, тези изявления са изключително болезнени. По същество се повалят години капиталови инвестиции“, обобщи Фердинад.