САЩ и други държави блокират доклад на ООН за екологичната криза

Ключов доклад на ООН за състоянието на глобалната околна среда е бил „провален“ от Съединените щати и други страни, които отказват да приемат научните заключения, заяви съпредседателят пред BBC.

Докладът „Глобалните екологични перспективи“, резултат от шестгодишна работа, свързва изменението на климата, загубата на природа и замърсяването с неустойчивото потребление в богатите и развиващи се икономики. Той предупреждава за „тежко бъдеще“ за милиони хора, ако не бъде предприето бързо оттегляне от субсидиите за въглища, петрол, газ и други изкопаеми горива.

На среща, свикана за одобряване на основните изводи, САЩ и техни съюзници заявиха, че не могат да се съгласят с обобщението на доклада. Тъй като учените отказаха да смекчат или променят заключенията си, документът беше публикуван без обобщението и без официалната подкрепа на правителствата – ход, който значително отслабва неговото въздействие.

Изследователите отбелязват, че възраженията срещу доклада отразяват сходни позиции, изразени от държави по време на неотдавнашните преговори на COP30.

Доклад без политическо одобрение

Публикуван веднъж на шест-седем години, „Глобалната екологична перспектива“ е един от най-важните научни анализи на основните заплахи за планетата. Разработен под егидата на ООН, нормалната практика за подобни проучвания е ключовите заключения и препоръки да бъдат съгласувани дума по дума с правителствата и публикувани като „резюме за политиците“ – документ, който показва, че държавите приемат научните данни и са готови да действат.

Този път обаче такова резюме липсва. На „бурна“ среща в Найроби през октомври авторите и представители на около 70 държави не успяха да постигнат консенсус.

Какво съдържа докладът?

Изготвен от близо 300 учени от цял ​​свят, докладът подчертава, че храната, която ядем, дрехите, които носим, ​​и енергията, която консумираме, са свързани с добив на ресурси по силно неустойчив начин.

За да бъдат решени взаимосвързаните кризи – климатични промени, замърсяване, унищожаване на природата и загуба на биоразнообразие – докладът съдържа много препоръки, включително бързо отказване от въглища, петрол и газ и масово намаляване на субсидиите за земеделие и изкопаеми горива.

Авторите признават, че подобни мерки ще повишат цените за потребителите в краткосрочен план, но подчертават, че дългосрочните икономически ползи за света ще бъдат значителни.

Кои държави се противопоставиха?

Строгите препоръки, особено по отношение на изкопаемите горива и пластмасите, се оказаха неприемливи за Съединените щати, Саудитска Арабия и Русия, и други държави, а срещата за одобрение обикновено работи с консенсус.

„Честно казано, малък брой държави просто отвлякоха процеса“, казва проф. сър Робърт Уотсън пред BBC News. „САЩ решиха изобщо да не присъстват на срещата. В самия край те се присъединиха чрез телеконферентна връзка и по същество заявиха, че не могат да се съгласят с по-голямата част от доклада. Това означава, че не приемат нищо от казаното за изменението на климата, биоразнообразието, изкопаемите горива, пластмасите и субсидиите.“

Сър Робърт е сред най-уважаваните научни авторитети в света. Той е бивш главен учен в британското министерство на околната среда, оглавявал е  Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) и е работил за Световната банка и НАСА. Той има дълга история на разногласия със САЩ. Като председател на IPCC критикува решението на Вашингтон да се оттегли от Протокола от Киото. През 2002 г. е отстранен от поста след лобиране от администрацията на президента Джордж У. Буш.

Други участници в срещата потвърдиха, че действията на САЩ и няколко други държави са „провалили“ процеса.

„Мисля, че всички сме наясно, че когато гориш петрол, се появява това голямо, гъсто черно нещо – и вероятно не е добре, особено когато се опиташ да го вдишаш“, казва д-р Дейвид Броудсток от Lantau Grouр, един от водещите автори на доклада. „Това е очевидно, и въпреки това все още виждаме страни, които настояват за разширяване на производство на подобни горива“, добавя той.

Откакто встъпи в длъжност, президентът Тръмп се стреми да увеличи производството на изкопаеми горива и да отмени ангажиментите на САЩ за борба с изменението на климата, настоявайки страната да бъде глобална енергийна суперсила с евтини и надеждни ресурси.

Той също така се опитва да убеди американските съдилища да отменят определението, че въглеродният диоксид представлява опасност за общественото здраве. Администрацията му работи активно за ограничаване на инициативите на международни организации, насочени към справяне с глобалното затопляне.

През тази година на международните преговори за пластмасите, в Международната морска организация и по време на COP30 бяха положени усилия да се премахне формулировката, че изменението на климата е основен проблем, изискващ бърз отказ от изкопаеми горива.

Разногласията около доклада „Глобални екологични перспективи“ пораждат опасения за бъдещите преговори по докладите на Междуправителствения панел по изменение на климата, които са в основата на глобалните усилия за ограничаване на затоплянето.