Рекордният скок на CO2 подхранва опасенията за ускоряващо се глобално затопляне

Според данни на ООН нивата на въглероден диоксид в атмосферата са се покачили рекордно през 2024 г., достигайки нов връх и задълбочавайки климатичната криза, която вече отнема животи и препитание по целия свят. Учените са обезпокоени, че естествените уловители на сушата и в океана, които премахват CO2 от въздуха, отслабват в резултат на глобалното затопляне, което може да образува порочен кръг и да повиши температурите още по-бързо.

Средната глобална концентрация на газа се е увеличила с 3,5 части на милион до 424 ppm през 2024 г., което е най-голямото увеличение от началото на съвременните измервания през 1957 г., се казва в доклад на Световната метеорологична организация (СМО).

Няколко фактора са допринесли за скока на CO2, включително поредната година на изгаряне на изкопаеми горива, въпреки обещанието на страните по света през 2023 г. да се откажат от въглища, петрол и газ. Друг фактор е увеличаването на горските пожари в по-горещи и по-сухи условия, причинени от глобалното затопляне. Емисиите от горски пожари в Северна и Южна Америка достигнаха исторически нива през 2024 г., която беше най-горещата година, регистрирана досега.

Въглеродните уловители се изчерпват

Учените обаче са обезпокоени от трети фактор: възможността въглеродните уловители на планетата да започнат да се изчерпват. Около половината от всички емисии на CO2 всяка година се извличат обратно от атмосферата, като се разтварят в океана или се абсорбират от растящите дървета и растения. Но океаните стават все по-горещи и следователно могат да абсорбират по-малко CO2. На сушата условията са все по-сухи, което в комбинация с повечето горски пожари, означава по-малък растеж на растенията.

Вече е известно, че въглеродните уловители са по-малко ефективни в годините на Ел Ниньо, като 2023 и 2024 г., когато промените в тихоокеанските ветрове и океанските течения водят до по-високи глобални температури на въздуха. Но причиненото от човека глобално затопляне вече е повишило средните световни температури с около 1,3°C и изследователите се опасяват, че това може да отслабва естествените уловители.

„Има опасения, че уловителите на CO2 на земята и в океана стават по-малко ефективни, което ще увеличи количеството CO2, което остава в атмосферата, като по този начин ускори глобалното затопляне. Постоянният и засилен мониторинг на парниковите газове е от решаващо значение за разбирането на тези цикли“, казва д-р Оксана Тарасова, старши научен сътрудник на СМО.

Нарастващите въглеродни емисии не само влияят на глобалния климат днес, но ще го правят стотици години поради дългия живот на газа в атмосферата, предупреждават още от СМО.

„Топлината, задържана от CO2 и други парникови газове, ускорява нашия климат и води до по-екстремни метеорологични условия. Следователно намаляването на емисиите е от съществено значение не само за нашия климат, но и за нашата икономическа сигурност и благосъстояние на общността“, посочва Ко Барет, заместник-генерален секретар на СМО.

Атмосферните концентрации на метан и диазотен оксид – вторият и третият най-важен парников газ, свързани с човешката дейност – също са се повишили до рекордни нива през 2024 г.

Около 40% от емисиите на метан идват от естествени източници. Но учените са загрижени, че глобалното затопляне води до по-голямо производство на метан във влажните зони, което е друг потенциален цикъл на обратна връзка. Останалото идва от експлоатацията на изкопаеми горива, добитък като говеда, гниещи отпадъци в сметища и оризови полета. Емисиите на азотен оксид, причинени от човека, включват тези от прекомерната употреба на торове от земеделските производители и някои промишлени процеси.