Регламентът на ЕС за зелено авиационно гориво не помага на околната среда

Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) засили критиките си към регламента на Европейския съюз за устойчиво авиационно гориво, като го определи като скъпоструваща инициатива, която не помага на околната среда, тъй като регионалните доставки там остават ниски.

„Идеята, че купувате устойчиво гориво и след това го транспортирате за употреба в Европа, не е правилният начин да го направите, защото очевидно увеличавате въглеродния отпечатък на това гориво в резултат на транспортните разходи“, заяви генералният директор на IATA Уили Уолш на медийна кръгла маса в Сингапур.

През юни IATA изчисли, че производството на SAF, което се счита за нисковъглероден заместител на традиционното реактивно гориво, се очаква да достигне 2 милиона метрични тона, или 0,7% от потреблението на гориво на авиокомпаниите, през 2025 г.

„Задължителното използване на продукт, който не е наличен, не води до никаква полза за околната среда“, посочи Уолш, добавяйки, че горивните компании, които са задължени да произвеждат SAF, също увеличават цената на традиционното реактивно гориво.

Според оценката на IATA цената, която те начисляват, е значително по-висока от действителната цена на ограничените доставки на устойчиво гориво.

„ЕС на практика е улеснил монополните доставчици да увеличат цените без никаква полза за околната среда“, каза Уолш, добавяйки, че регионът трябва да преоцени целите си за SAF.

Съгласно изискването на ReFuelEU Aviation, авиокомпаниите трябва да имат 6% SAF смес в потреблението си на реактивно гориво до 2030 г. ЕС предлага някои субсидии за закупуване на SAF от авиокомпаниите.

Що се отнася до доставките, поне пет проекта за SAF в Азия (без Китай) са стартирали или е планирано да започнат производство тази година. Всичките те са насочени към износ в региона и към Европа. Сингапур е сред ключовите износители на зелено гориво за ЕС. Уолш също така постави под въпрос използването на палмово масло като средство за производство на устойчиво гориво.

„Мисля, че може да се твърди, че има устойчиво палмово масло и има палмово масло, което не би се считало за устойчиво. Трябва да имаме много по-нюансиран подход към използването на палмово масло като суровина и много по-подробна оценка на устойчивостта на суровината“, добави той.