Пчелите у нас оцеляват все по-трудно

Климатът винаги е оказвал влияние върху пчелите и растенията, но през последните години промените стават все по-осезаеми и непредсказуеми. Необичайно топли зими, последвани от суша и горещи лета, поставят на изпитание както дивите, така и медоносните пчели – които по нашата територия са между 600 и 800 вида, пише агрономът Роман Рачков в climateka.bg.

Все по-честите екстремни явления, комбинирани с болести, пестициди, липса на храна и неправилна грижа водят до тревожно висока смъртност. В резултат на това цели пчелни семейства са застрашени, а заедно с тях – и голяма част от растенията, зависими от пчелното опрашване. Загубите само през изминалата зима в някои райони са приблизително 70%.

Рязка суша и горещини

През 2025 г. рязкото засушаване се превърна в една от основните причини за намаляване храната за пчелите. По данни от Националния институт по метеорология и хидрология, тазгодишното лято беше едно от най-сухите от средата на 20-ти век насам. Това постави България в класацията сред 10-те най-засегнати от горски пожари държави в Европа (според Европейската информационна система на горските пожари).

Освен намаляването на хранителните ресурси, високите температури доведоха до притеснения в пчелния сектор. През летните месеци, с повишаването на температурите, пчеларите алармираха за по-слаб медодобив. Причината е по-малкото отделяне на нектар от растенията, което отслабва и пчелните семейства. Това намалява и шансовете им за оцеляване през зимата.

Въпреки че тази година не се наблюдават масови щети по кошерите от пожарите, в отделни райони има случаи на изгорели или пострадали пчелини.

С повишаването на температурите дивите пчели претърпяват големи загуби на местообитания. Докато за медоносните се грижат пчеларите, дивите трябва сами да се приспособяват към променливата околна среда. В резултат на повишените температури, намаляват местата, подходящи за тяхното обитаване и размножаване .

Топлите зими и гладната смърт

Правилното зазимяване на пчелите е изключително важно за тяхното оцеляването през зимата. Тази година обаче – в резултат на постоянната смяна на температурите през зимния сезон – повечето пчелари не успяха да предотвратят голямата смъртност на медоносни пчели. В Плевенския регион загубите достигат 70%, а в област Русе – дори до 100%. Сред основните причини са т.нар. гладната смърт поради недостатъчно хранителни запаси в кошерите, както и топлата зима, която подлъгва опрашителите да търсят цъфтящи растения, когато на практика липсват такива. За разлика от медоносните пчели, поколението на земните пчели тази зима е пострадало значително по-малко от обичайното.

Климатичният стрес и болестите в кошера

Термичният стрес при медоносните пчели, предизвикан от повишаването на температурите, води до отслабване на имунната им защита. Това улеснява развитието на инфекциите в кошера, които ако не се контролират навреме, могат да застрашат голяма част от пчелните семейства. Подобен ефект се наблюдава и при някои видове диви пчели. Основната разликата е, че медоносните са частично хетеротермни – чрез съвместната дейност на семейството те могат да контролират температурата в кошера, докато дивите са ектотермни и зависят в по-голяма степен от външни източници на топлина, за да регулират телесната си температура. Бомбусите са сред видовете диви пчели, при които това явление е доказано – излагането им на термичния стрес намалява възможността да опрашват и да се възпроизвеждат.

Крехък баланс

Повишаването на температурите предизвиква по-ранен или по-късен цъфтеж на някои видове растения, точно когато пчелите са в зимен покой или все още не са достигнали своя пик на активност. Фенологичното разминаване влияе както на медоносните, така и на дивите пчели, но ефектът е значително по-голям при дивите, тъй като те не се подпомагат от пчелари. Това разминаване може да доведе до застрашаване или дори до изчезване на някои видове.

Дилема

Климатичните промени, наред с други фактори, изправят българските пчелари пред дилема – дали да продължат със своя занаят или да си потърсят друга алтернатива за изхранване. Въпреки че тази година Държавен фонд ,,Земеделие“ подпомага пчеларите, като изплаща близо 6 млн. лева на подалите заявки, интересът към пчеларството все още остава нисък. Прогнозите за тази година са усвоените средства да са около 5%.

За естествените защити и адаптация на пчелите

Пчелите проявяват естествена защита срещу термичния стрес. Те стоят в кошера или остават на закрито и не събират мед и прашец, когато е твърде горещо или няма нектар. При наличие на цъфтяща растителност в горещите периоди, излизат само за по един до два часа. Когато няма нектар или прашец, те облитат само с конкретна цел, като засичане на координация на младите пчели или за очистване на организма.

Пчелите са създадени така, че да се адаптират към промените в температурата. Дори при внезапни застудявания или затопляния, структурата на кошера, с една пчела майка и десетки хиляди работници, позволява бързо и ефективно реагиране на природните амплитуди.

Този тип организация в семействата им дава възможност на пчелите за кратък период от десетина дни или две седмици да натрупат хранителни запаси, които да осигурят оцеляването им за по-дълъг период. Пчелите се загнездват и събират полен с цел да компенсират колебанията в околна среда.

За пчеларите този адаптационен механизъм създава и проблеми. Природните амплитуди и кратките периоди за събиране на нектар могат да доведат до по-малък медодобив. Това се отразява както на пчеларите, така и на пчелите.

Пчелите са сред най-чувствителните индикатори за климатичните промени – загубата им е предупреждение за дълбоки процеси в природата. Българските пчелари вече усещат последствията. С грижа, адаптация и подкрепа можем да се съхраним не само пчеларството, а и балансът в екосистемите. Опазването на опрашителите е не просто професионална кауза, а въпрос на обща отговорност към бъдещето.