Почвата може да бъде тайното оръжие за постигане на климатичните цели

Ключът към постигането на глобалните климатични цели може да се крие в състоянието на почвите. С навлизането на COP30 в последната си седмица от преговорите, натискът за преминаване от изкопаеми горива, засилване на възобновяемата енергия и дори премахване на месото от диетата ни достигна рекордно високо ниво.

Европейската комисия заявява, че използва годишното събитие, за да подтикне международната общност да „се стреми към по-смели действия“ за намаляване на емисиите и адаптиране към въздействието на климатичната криза.

Но за да се изпълни Парижкото споразумение и да се спре глобалните температури да надхвърлят 2℃, за предпочитане до 1,5℃, лидерите са призовани да обърнат внимание на „тихата инфраструктура“ на планетата – почвата, предава Евронюз.

Как почвата може да помогне за справяне с климатичната криза?

В продължение на години екологичните действия отдавна игнорираха значението на почвата, което доведе до това тя да бъде почти невидима в глобалната политика. Много малко страни я споменават в националните си климатични планове.

Но тъй като учените започват да „копаят“ малко по-дълбоко, силата на почвата най-накрая получава вниманието, което заслужава.

През 2015 г. почвата беше поставена в центъра на вниманието на сцената на срещата на върха на ООН за климата, когато Франция дебютира със своята инициатива „четири на 1000“ по време на COP21. Тази инициатива твърди, че ако земеделските почви в световен мащаб увеличат запасите си от въглерод само с 0,4% годишно, това би могло да компенсира почти всички годишни емисии на парникови газове.

Отговорна за изхранването на почти цялата планета и регулирането на водните цикли, което може да помогне за справяне както със сушите, така и с наводненията, почвата е най-големият естествен уловител на въглерод в света.

Всъщност, в почвата се съхранява два пъти повече въглерод, отколкото във всички растителни видове на Земята – включително дървета и трева.

Въпреки това, само здравата почва е тази, която улавя въглерода, докато деградиралите почви отделят парникови газове в атмосферата.

Почвата може да намали емисиите с 27%

Според нов доклад  почвите съхраняват повече от 2800 гигатона въглерод в горния един метър. Това е рязко увеличение в сравнение с по-ранните оценки от 1500 гигатона, което означава, че почвите съхраняват 45% повече въглерод, отколкото се смяташе преди.

Докладът, изготвен от мозъчния тръст за сигурност на почвите Aroura, Световната комисия по екологично право на IUCN (WCEL) и кампанията „Спаси почвата“, също така установи, че 27% от въглеродните емисии, необходими за поддържане на глобалното затопляне под 2℃, могат да бъдат уловени в почвите, при условие че са в добро състояние.

Това са около 3,38 гигатона CO₂ годишно. За да се постави това в контекст, годишните глобални емисии от изкопаеми горива през 2022 г. достигнаха 36,8 гигатона.

Въпреки това, изумителните 70% от държавите игнорират възстановяването на почвата като решение за смекчаване на изменението на климата в своите национални климатични планове за 2035 г., известни още като Национално определени приноси (NDC).

Експертите сега призовават държавите да се ангажират с целенасочено увеличаване на въглерода в почвата като част от международните действия за климата – твърдейки, че имаме „поколенческа отговорност“ да предотвратим деградацията.

Цената на деградиралата почва

Настоящите темпове на деградация рискуват огромни резервоари на въглерод в почвите да бъдат изпускани в атмосферата в размер на 4,81 милиарда тона CO₂ всяка година – приблизително същите годишни емисии на САЩ.

Въпреки че 40% от земната земя вече е деградирала, Организацията на ООН по прехрана и земеделие прогнозира, че това може да се увеличи до 90% до 2050 г.

Докладът предупреждава, че настоящите емисии на CO₂ само от почвите в САЩ се равняват на около 75 милиона автомобила. Ако само един процент от въглерода в почвите на Европа бъде освободен, това би било еквивалентно на годишните емисии на един милиард автомобила.

Как да спрем деградацията на почвата

Деградацията на почвата често е по вина на неустойчиви земеделски практики, обезлесяване, прекомерна паша и интензивно земеделие. Тя може да бъде причинена и от природни фактори като ерозия на почвата от вятър и дъжд.

Използването на устойчиви земеделски практики като сеитбообращение и покривни култури (които добавят органична материя към почвата и подобряват нейната структура) може да помогне на почвата да остане здрава. В по-малък мащаб, добавянето на компост и избягването на химикали също може да предотврати деградацията.

 „Без конкретни цели за опазване и възстановяване на почвите, държавите рядко им дават приоритет в своите актове за климата. Няма конкретен всеобхватен международен договор или друг обвързващ правен инструмент за почвената сигурност. Почвената сигурност изисква съгласувани действия от страна на политиците, земеделските производители, компаниите, потребителите и т.н. за насърчаване здравето на почвата“, казва д-р Ирен Хойзер от IUCN WCEL и Групата за устойчиво земеделие.