Плаващите домове – новият избор на нидерландците

Изправена пред все по-чести наводнения и недостиг на жилища, Нидерландия обръща поглед към плаващите домове. Тези общности на вода вдъхновяват амбициозни проекти в страни, изложени на риск от наводнения – от Френска Полинезия до Малдивите.

През октомври 2022 г., когато силна буря удари Амстердам, жителите на плаващата общност Schoonschip не се съмняваха, че ще устоят. Те завързаха велосипедите и пейките си, провериха дали съседите им имат достатъчно храна и вода, и останаха спокойни, докато кварталът им се издигаше и спускаше по стоманените си фундаментни стълбове, следвайки ритъма на водата.

„Чувстваме се по-безопасни по време на буря, защото плаваме“, казва Сити Боелен, телевизионен продуцент, който се премества в Schoonschip преди две години. „Странно е, че строителството върху вода не е приоритет в световен мащаб.“

С покачването на морското равнище все по-мощните бури, плаващите квартали се превръщат в своеобразен експеримент за защита от наводнения. Те предлагат модел, който може да помогне на крайбрежните общности да се адаптират към климатичните промени. В страна като Нидерландия – гъсто населена и с ограничени земни ресурси – интересът към подобни решения расте.

Местните власти вече работят за актуализиране на законите за зониране, за да улеснят изграждането на плаващи домове, предава BBC.

„Общината иска да разшири концепцията, защото това е многофункционално използване на пространството и защото устойчивият подход е пътят напред“, казва Нинке ван Ренсен, градски съветник в Амстердам от партията „Зелени леви“.

Плаващите общности – новото лице на градовете

Появилите се през последното десетилетие плаващи общности в Нидерландия вече доказаха, че концепцията работи. Те вдъхновяват по-мащабни проекти, ръководени от холандски инженери, не само в европейски страни като Великобритания, Франция и Норвегия, но и във Френска Полинезия и Малдивите, където покачването на морското равнище е екзистенциална заплаха. Дори в Балтийско море се обсъжда идеята за плаващи острови, върху които да се изграждат малки градове.

Плаваща къща може да бъде построена на всяка брегова линия и е способна да устои на покачващите се морета или наводнения, като остане стабилна върху водната повърхност. За разлика от лодките-къщи, които лесно могат да бъдат преместени, плаващите домове са фиксирани към брега със стоманени стълбове и са свързани към местната канализационна система и електропреносна мрежа. Те приличат на традиционните къщи, но вместо мазе, имат бетонен корпус, който действа като противотежест и осигурява стабилност.

В Нидерландия тези домове често са сглобяеми, квадратни, триетажни и изградени от дърво, стомана и стъкло. За градовете, изправени пред недостиг на земя и нарастващи наводнения, плаващите домове са реалистичен план за разширяване на жилищното строителство в ерата на климатичните промени.

Архитектът Коен Олтуис, основател на Waterstudio, нидерландска архитектурна фирма, фокусирана върху плаващи сгради, вижда в нискотехнологичният характер на плаващите домове най-голямото им предимство. Проектираните от него къщи са стабилизирани със стълбове, вкопани на 65 м в земята, и снабдени с материали, които абсорбират ударите от вълните, за да не се усещат толкова. Къщите се издигат и спускат заедно с водата.

„Сега имаме технологиите и възможността да строим върху вода“, казва Олтуис, който вече е проектирал 300 плаващи домове, офиси, училища и здравни центрове. Той добави, че той и колегите му „не се възприемат като архитекти, а като градски лекари, а водата е лекарство“.

В страна като Нидерландия, изградена върху рекултивирана земя, една трета от която е под морското равнище, идеята не изглежда пресилена. В Амстердам, където има близо 3000 официално регистрирани традиционни плаващи къщи по каналите, стотици хора вече са се преместили в модерни плаващи домове в квартали, които доскоро са били пренебрегвани.

Schoonschip – квартал върху вода

Schoonschip, проектиран от нидерландската фирма Space&Matter, включва 30 къщи, половината от които са дуплекси, разположени върху канал в бивша производствена зона. Кварталът е на кратко разстояние с ферибот от центъра на Амстердам, където работят много от жителите.

Общността споделя почти всичко – велосипеди, автомобили, храна от местни фермери. Всяка сграда разполага със собствена термопомпа и отделя около една трета от покрива си за зеленина и соларни панели. Излишната електроенергия се продава както вътре в квартала, така и към националната електропреносна мрежа.

„Животът на вода е нормален за нас – и точно това е смисълът“, казва Марян де Блок, телевизионен режисьор, който стартира проекта през 2009 г., събирайки архитекти, правни експерти, инженери и жители в колектив за неговото реализиране.

Ротердам – градът, който превърна водата в съюзник

Ротердам, 90% от който лежи под морското равнище и в който се намира на най-голямото пристанище в Европа, е дом на най-голямата плаваща офис сграда в света, както и на плаваща ферма, където кравите се доят от роботи, доставящи млечни продукти на местните хранителни магазини.

След откриването на Плаващия павилион през 2010 г. – слънчево захранвано пространство за срещи и събития в пристанището на Ротердам – градът засилва усилията си за интегриране на подобни проекти, като нарече плаващите сгради един от стълбовете на своята Стратегия за устойчивост и адаптация към климата.

„През последните 15 години се преоткрихме като град в делтата“, казва Арнуд Моленаар, главен служител по устойчивостта в града. „Вместо да виждаме водата само като враг, я възприемаме като възможност.“

Предизвикателствата на живота върху вода

Плаващите домове не са лишени от трудности. Силни ветрове, дъжд или преминаващи големи круизни кораби, могат да разклатят сградите. Жителката на Schoonschip Сити Боелен, признава, че в началото бурите са я карали да се колебае дали да се качи в кухнята си на третия етаж, където е усещала движението най-силно.

Плаващите къщи също изискват допълнителна инфраструктура и работа за свързване към електрическата мрежа и канализационната система, като са необходими специални водоустойчиви кабели и помпи, за да се свържат с общинските услуги на по-високо място. В случая със Schoonschip в Амстердам и плаващата офис сграда в Ротердам, нови микромрежи трябваше да бъдат построени от нулата.

Ползите надхвърлят разходите

Рутгер де Грааф, съосновател и директор на Blue21, казва, че нарастващият брой катастрофални, безпрецедентни бури по света е подтикнал както градските плановици, така и жителите да търсят решения във водата. Той припомня, че плаващите строителни проекти биха могли да спасят животи и милиарди долари щети при наводнения като тези в Германия и Белгия, през 2021г.

„Ако има наводнения, се очаква много хора да се преместят на по-високи места. Алтернативата обаче е да се остане близо до крайбрежните градове и да се проучат възможности за разширяване по водата“, казва Де Грааф. „Ако вземем предвид, че през втората половина на века стотици милиони хора ще бъдат разселени поради покачването на морското равнище, трябва да започнем още сега да увеличаваме мащаба на плаващите строителни проекти.“

Водата като инструмент за бъдещето

За да защити градовете от климатичните промени, през 2006 г. правителство на Нидерландия стартира програмата „Място за реката“, която стратегически позволява на определени райони да се наводняват по време на периоди на обилни дъждове. Това е промяна в парадигмата – вместо да се противопоставя на водата, страната се учи да я приема.

Архитектът Коен Олтуис смята, че недостигът на жилища може да ускори интереса към плаващи домове, включително в райони, където наводненията вече са част от пейзажа. Експертите изчисляват, че Нидерландия ще има нужда от един милион нови жилища през следващото десетилетие, а плаващите домове могат да облекчат натиска върху ограничената земя.

От Нидерландия към света

Нидерландските фирми, специализирани в плаващи сгради, вече работят и по международни проекти. Blue21 разработва серия от плаващи острови в Балтийско море, които могат да приютят 50 000 души и да се свържат с частно финансиран подводен железопътен тунел на стойност 15 милиарда евро, който да свързва Хелзинки и Талин. Проектът е подкрепен от финландския инвеститор и предприемач Петер Вестербака („Angry Birds“).

Waterstudio започва строителство на плаващ жилищен комплекс край столицата на Малдивите – достъпни домове за 20 000 души, с изкуствени рифове под корпуса и системи за охлаждане чрез студена морска вода.