ОИСР: България има нужда от стратегия за отказ от въглищата с ясни срокове

България трябва да разработи стратегия за отказ от въглищата с ясни срокове за затваряне на тецове, запазване на резервни мощности за покриване на дисбаланси и инвестиции в други производства на енергия.  Липсата на такъв план отблъсква инвеститорите и носи несигурност и рискове за засегнатите райони и за цялото общество. Това се казва в доклада „Икономическо изследване на ОИСР за България 2026“, публикуван от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Въглеродните емисии, отнесени към брутния вътрешен продукт (БВП), са много над средното за страните – членки на ОИСР.  В периода 1990-2023 г. има значимо подобрение – свиване  с 55%, но това не е достатъчно, се отбелязва още в анализа. Основен източник на емисии е енергийният сектор, следван от транспорта и използването на твърди горива за отопление в сградите. 98% от въглищата, които се добиват в страната, се използват за производството на електроенергия и за отопление, като само малки количества отиват за износ. В същото време високата цена на квотите за въглеродни емисии, търгувани през европейската схема ETS (84 евро за тон през 2025 г.), правят електроенергията прекалено скъпа и непродаваема.

Средната възраст на българските въглищни централи е 41 години, а до края на експлоатационната им годност остават около 15 години. България има възможност да улесни раздялата с въглищата с европейски средства – като Фонда за справедлив преход. Някои съществуващи ТЕЦ могат да преминат към нисковъглеродно производство или да използват изградената инфраструктура за инсталиране на батерии, се посочва в доклада. И се посочват два добри примера –  двете „американски“ централи в Маришкия басейн. AES Гълъбово тества преминаване към биогориво, а на територията на ТЕЦ КонтурГлобал, която от миналата година не работи, е изградена една от най-големите мощности за съхранение на енергия в региона.

Затварянето на мини и въглищни тецове (Стара Загора, Перник и Кюстендил) ще наложи специални мерки за работилите в тях. От ОИСР отбелязват, че синдикатите настояват за прилагане на схеми за ранно пенсиониране. Но има по-добри решения. Програма за подкрепа на алтернативна заетост на хората с до 75% от предишните им доходи за срок от 45 седмици (каквато действа в Канада) би коствала около 156 млн. евро, които могат да бъдат осигурени от Фонда за справедлив преход, се изтъква в анализа.

Намиране на алтернативи

При отказа от въглища от съществено значение е развитието на алтернативи. Според ОИСР ядрената енергетика е една от тях, като се очаква новите реактори, планирани в съседство с Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“, да бъдат въведени в експлоатация около 2035 г. А дотогава енергийната система ще разчита на възобновяеми енергийни източници.

Бързият ръст на мощности за съхранение на енергия (батерии), подновяването на работата на ПАВЕЦ „Чаира“ и плановете за нови ПАВЕЦ на язовирите „Батак“ и „Доспат“ ще допринесат за по-добрия баланс на зелените мощности и ще стабилизират системата. Част от батериите се изграждат с пари по Плана за възстановяване и устойчивост и България трябва да побърза с придвижването на проектите, за да не загуби средствата, защото срокът за усвояването им изтича тази пролет.

Икономика

За икономиката на България в доклада се посочва, че поддържа относително бързи темпове на растеж, водена от силното покачване на реалните възнаграждения и ниските реални лихвени проценти, на фона на пълноправното членство на страната в еврозоната от 1 януари 2026 година. Икономическият растеж на България, според официалната информация, следва да се ребалансира постепенно от потребление към инвестиции. В ранната фаза членството на страната в еврозоната трябва да се управлява внимателно, като постигането на благоразумна фискална траектория ще се нуждае от консолидация през идните години и в дългосрочен план, поставяйки пенсионната система на устойчива основа.

За финансовата система на България се посочва, че тя остава стабилна и кредитирането като цяло се задържа ниско, независимо от наблюдавания през последните години ускорен ръст при кредитирането на домакинствата.

Относно прогнозирания за България икономически растеж от ОИСР се придържат към предходна прогноза за реален ръст на БВП от 3% през 2025 година и 2,6 процента през 2026 година. От ОИСР смятат, че икономическото развитие ще се определя основно от заложеното постепенно ребалансиране на стопанството от потреблението към движен от инвестициите модел.

Инвестиции

Частните инвестиции и производителност биха могли да бъдат насърчени чрез подобряването на бизнес средата и с отстраняването на пречките пред създаването на нов бизнес, по-ефективна подкрепа за частния сектор и иновациите, засилване на конкуренцията и на борбата с корупцията, се препоръчва в доклада.

В частта за инвестициите от ОИСР заявяват, че те са сравнително ниски, а преките чуждестранни инвестиции са насочени предимно към услугите и жилищните имоти. И макар секторът на услугите да се представя относително по-добре, то производствената сфера е доминирана от микро и малки фирми, съсредоточени върху дейности с ниска добавена стойност. Ниско е и нивото на иновациите и употребата на нови технологии. Затова от ОИСР изтъкват необходимостта от набор от структурни реформи, които да подобрят привлекателността на страната за чуждите инвеститори, да подобрят бизнес средата и склонността към иновиране, както и да подкрепят усилията в борбата срещу корупцията.