Климатичната криза не е само екологичен, но и дълбоко хуманитарен проблем. Изменението на климата засяга здравето ни по много начини – екстремните горещини причиняват топлинни удари и дори смърт, наводненията разпространяват болести, предавани по вода, а димът от горските пожари води до респираторни и сърдечно-съдови заболявания. Всичко това има неоспоримо отражение и върху психичното ни здраве.
Преживяването на екстремно метеорологично събитие може да бъде травмиращо. Разрушенията и разселванията, загубата на дом и близки хора понякога могат да доведат до редица проблеми с психичното здраве – от тревожност, стрес и чувство за безпомощност до депресия, посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и дори суицидни мисли.
Психолозите вече говорят и за нов феномен „еко-тревожност“ – хроничен страх от екологичен катаклизъм и усещане за безсилие пред климатичните промени. Еко-тревожността засяга особено младите поколения, които усещат бъдещето си несигурно. Според проучване на Евробарометър от 2025 г., изменението на климата е възприемано като сериозен проблем от 85% от европейците. Същият процент анкетирани смятат, че действията в областта на климата трябва да бъдат приоритет за подобряване на общественото здраве.
Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) обаче отчита, че едва малка част от националните стратегии за адаптация към изменението на климата включват темата за психичното здраве. Инициативата „По-здрави заедно“ (2022-2027) е една от малкото европейски политики, които я адресират директно.
В България 93% от хората смятат, че климатичните промени са сериозен проблем, а 65% – „много сериозен“. От анкетираните 72% смятат, че екстремните явления вече са реален риск (спрямо 38% в ЕС). Това са резултати от проучване на Евробарометър през 2025 г. и те показват значително нарастване на степента на осъзнатост на риска (≈58% са отговорили по този начин на проучване на Евробарометър от 2021 г.).
Най-висока еко-тревожност е отчетена сред анкетираните в Южна и Североизточна България, където се наблюдават по-чести екстремни явления. Само 22% смятат, че страната е добре подготвена, а 24% не могат да преценят, което вероятно е индикатор за нисък достъп до надеждна информация.
Когато бедствието стигне до вратата
Щетите, загубата на препитание и разселването, причинени от екстремни метеорологични явления, като наводнения, могат да окажат значително влияние върху психичното здраве на хората. Броят на засегнатите от наводнения хора в Европа между 1998 г. и 2018 г. се оценява на 1,72 до 10,6 млн., според данни на Jackson and Devadason (2019). Разселването, свързано с наводнения, особено случващи се без предупреждение, е свързано със симптоми на депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство (ПТСР).
Според Агенцията по околна среда на Англия и Уелс, щетите, причинени от екстремни метеорологични условия, като бури или наводнения, могат да увеличат вероятността от проблеми с психичното здраве (стрес и депресия) с 50%. Топлинните вълни намаляват психичното благополучие и увеличават риска от психични проблеми, като например разстройства на настроението и поведението. Глобален преглед на Liu от 2021 г. заключва, че повишаването на температурата с 1℃ е свързано с 2,2% увеличение на смъртността, свързана с психичното здраве.
В България също екстремните метеорологични явления вече не са далечен сценарий и стресът, свързан с изменението на климата, нараства. Допитахме се по този въпрос до гл. ас. д-р Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването, която е един от малкото специалисти в България в областта на изменението на климата и човешкото здраве и е защитила дисертация относно влиянието на времето и климата върху човешката психика в норма и патология.
„Адаптирахме въпросник на американския център за изследване на общественото мнение PEW и анкетирахме 105 души на 18 и повече години в периода 2016-2018 г.“, разказва тя. „Оказа се, че над 93% от участниците изпитват притеснения относно климатичните промени и смятат, че те са сериозен проблем. Само 6% отговарят, че не са много или изобщо не са притеснени. Въпреки че проучването не е представително, то дава ясна представа за обществените нагласи.”, посочва тя.
Болшинството от анкетираните (41%) са притеснени най-вече заради сушите и недостига на вода. За 30% от запитаните най-голям риск носят наводненията и силни бури. Интересното е, че само 17% разпознават горещите вълни като сериозна заплаха, което още веднъж потвърждава определението им за „тих убиец“. Най-малко хора са загрижени заради повишението на морското ниво, което на този етап е обяснимо.
“В моята научна работа с помощта на психологически тестове и консултации с психолог сме изследвали връзката между метеорологичното време и самочувствието, активността настроението, еуфорията, ситуативната тревожност и т.н. при различно метеорологично време, използвайки т.нар. комплексно-климатичен метод, който „групира“ типовете време в 16 класа. Времето доказано влияе на физиологично ниво, но също и на психологическо и емоционално ниво. Емоциите, от своя страна, влияят на биотонуса, работоспособността и концентрацията; оттук и тяхното значение в различни области на икономическия живот, като здравеопазване, образование, транспорт и туризъм”, разказва Зорница Спасова.
Проучване е проведено в София за период от 8 месеца с помощта на 5 психологически метода: Въпросник за личността на Айзенк, Въпросник за личностна и ситуативна тревожност, Тест за самооценка на емоционалното състояние, Тест за оценка на настроенията и Тест „Самочувствие-Активност-Настроение“.
“Разгледахме и резките промени на времето от ден в ден. Резултатите показват, че различните категории време водят до промени в емоционалното състояние, което показва положителен или отрицателен характер за организма. Резките промени във времето имат отрицателни ефекти върху човешките емоции – но само когато е осъществен преход към облачно време или тип време, класифициран като „неблагоприятен.“, посочва Зорница Спасова.
Връзката между времето и човешките емоции
Връзката между времето и човешките емоции е доста сложна, тъй като зависи от индивидуалните характеристики на хората. Една от тези индивидуално-психологически характеристики, маркирана с измерението „невротизъм“, има силен ефект върху емоционалните реакции при различни метеорологични условия. Емоционално стабилните индивиди са по-„устойчиви“ на влиянието на времето върху емоциите си, докато тези, които са емоционално нестабилни, имат по-силна зависимост от въздействието на времето.
На въпроса как изменението на климата влияе върху психичното здраве, д-р Спасова сподели, че според множество публикации, изменението на климата (екстремните метеорологични явления, дългосрочните промени в сезоните и прогнозираният катастрофален мащаб на бъдещите въздействия) влияе върху психичното здраве на индивидите по различни пътища.
Като цяло, рисковете от изменението на климата за здравето могат да бъдат класифицирани като преки, т.е. биологични последици от екстремни метеорологични явления и др.; и косвени, т.е. такива, медиирани от промени в биофизичните и екологичните системи, например добиви на храна и недохранване, проблеми с психичното здраве в западащи селскостопански общности или дори тревожност за бъдещето.
Въздействие на изменението на климата върху психичното здраве
Четирите са основните пътя на въздействие на изменението на климата върху психичното здраве:
- Въздействие върху психичното здраве от загуби и щети, свързани с екстремни метеорологични явления (директни въздействия): Директните и непосредствени ефекти от екстремни метеорологични явления (напр. наводнения, горски пожари, суши) върху психичното здраве включват посттравматично стресово разстройство (ПТСР), депресия и тревожност. Щетите и загубата на препитание след екстремни метеорологични явления, като наводнения, имат значителен ефект върху психичното здраве на хората.
- Въздействие на високите и повишаващи се температури върху психичното здраве (директни въздействия): Директните и непосредствени въздействия на високите температури върху психичното благополучие, като промени в настроението, както и по-тежки поведенчески разстройства, включително увеличаване на агресивното поведение, престъпността и пристрастяването. Освен това, систематичен преглед на литературата разкри силни връзки между високите температури и увеличаването на риска от самоубийство. По-високите температури също влияят негативно на психичното състояние на хората с предшестващи проблеми с психичното здраве и е установено, че увеличават приема в психиатрични болници.
- Дистрес от текущите и очакваните климатични и екологични промени (косвени въздействия): Постоянният емоционален дистрес, причинен от прогнозираните опустошителни ефекти от изменението на климата и бъдещето на нашата планета, е все по-често изследван през последните години. Нови термини като соласталгия, еко-тревожност, климатична тревожност и еко-парализа се използват за описание на психосоциалните последици от изменението на климата. Децата и младите хора са особено склонни да изпитват този вид дистрес.
- Въздействия на общностно ниво (главно косвени въздействия): Изменението на климата може да повлияе на сплотеността на общността, да наруши чувството за принадлежност и да повлияе на общото благосъстояние чрез загуби и щети на природните местообитания или културното наследство. В екстремни случаи въздействието върху препитанието може да предизвика социално-икономическа нестабилност, потенциално водеща до избухвания на насилие поради ограничени ресурси, разселване и принудителна миграция. Освен това, натрупването на индивидуални проблеми с психичното здраве, свързани с изменението на климата, може да причини проблеми на общностно ниво (напр. агресивно поведение, водещо до повишени нива на насилие), особено в общности с висок дял на уязвими лица.
Д-р Зорница Спасова разказа, че напоследък се говори за проблемите за психичното здраве, причинени от климатичните промени не само върху пострадалите от тях и обществото като цяло, но и конкретно върху журналистите, които отразяват екстремните метеорологични събития.
“Репортерите са на „първа линия“, когато се срещат с хора, пострадали от пожари, наводнения, суша и т.н., затова те „страдат психологически, докато си вършат работата“, подчерта тя. „Според проучванията на Центъра за журналистика и травма DART, поне 80% от журналистите са били свидетели на травматично събитие, много журналисти са преживели не само едно, а множество травматични събития. Например, доклад от 2019 г. установи, че 20% от журналистите, отразяващи урагана Харви, са развили посттравматично стресово разстройство, свързано с бурята, а 40% са развили признаци на депресия”, обясни Зорница Спасова.
Въпреки това често се приема, че журналистите са изложени на травматични събития само в определени репортажи – например, когато отразяват смърт, престъпления или войни. За съжаление, психичното здраве е табу в много редакции по света, много новинарски организации не предоставят консултантски услуги след катастрофални метеорологични бедствия и други травматични събития. Обикновено журналистите се опитват да намерят начини да се справят със стреса сами.
Ситуацията в България
Въпросът с влиянието на времето и промените в него върху психичното здраве придоби силна актуалност на фона на наводненията в Царево и Елените през последния месец, които недвусмислено показаха колко уязвими сме всъщност.
„Убеден съм, че нито една община в България няма капацитет да отговори на бедствие от такъв мащаб, като това, което се случи в Царево. Водата навлизаше от извънурбанизирани територии и помиташе всичко по пътя си“, коментира кметът на Царево Марин Киров пред ESGnews.bg.
Той разказа, че община Царево разполага с психолози на терен, които оказват помощ на нуждаещите се:
„Всички, които са пострадали под една или друга форма от наводненията, имат достъп до финансово и социално подпомагане. Ние разполагаме и с модерен социален център, в който работят млади психолози и можем да дадем подкрепа на всеки нуждаещ се“.
Според Марин Киров в страната ни трябва да се създаде самостоятелна агенция или фонд, който да финансира адекватни мерки за превенция.
В България кризисната психосоциална подкрепа след бедствия се осигурява от Българския червен кръст (БЧК), който разполага със 137 психолози и 1712 доброволци и щатни служители, обучени да прилагат първа психологична помощ при бедствия.
„Доброволците оказват помощ на пострадалите при първоначалния шок от бедствието и преценяват дали пострадалите имат нужда от допълнителна психологическа подкрепа“, обясни Десислава Илиева от БЧК пред ESGnews.bg.
Как можем да намалим рисковете за нашето психично здраве?
Намаляването на психичните рискове, свързани с климатичните промени, изисква както индивидуален, така и обществен подход. На лично ниво това означава развитие на устойчивост и адаптивност – чрез физическа активност, социална подкрепа и грижа за емоционалното благополучие. Полезно е и ограничаването на постоянното излагане на тревожни новини, както и ангажиране с конкретни действия за опазване на околната среда. Това помага за преодоляване на чувството на отчаяние и безпомощност и изгражда лична устойчивост.
На колективно ниво обществата трябва да интегрират психичното здраве в политиките за адаптация към климатичните промени – чрез достъп до подкрепа, образование и програми, които насърчават психологическата устойчивост на общностите.
Подобряването на услугите за психично здраве също е от съществено значение. Тази грижа не се фокусира само върху непосредствените емоционални реакции на хората, но включва и дългосрочна подкрепа за тези, които изпитват продължителни ефекти, като например хора с посттравматично стресово разстройство.
Не на последно място са необходими повече изследвания, които да проучат начините, по които изменението на климата влияе върху психичното здраве, за да могат да се определят ефективни отговори и лечения.
Материалът е изготвен в рамките на Климатична лаборатория, организирана от Асоциация на европейските журналисти – България и платформата „Климатека“.
Източници:
https://climate-adapt.eea.europa.eu/en/observatory/evidence/health-effects/mental-health-effects
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/38778031/
Спасова З., Климатичните промени и бедността в България, издание на Фондация Фридрихт Еберт, 2024
https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/3472
European Climate and Health Observatory, Climate change impacts on mental health in Europe, An overview of evidence, March 2022
http://www.turbulence.tech