Как изменението на климата е повлияло на наводненията в Азия?

Тази седмица части от Азия бяха опустошени след рекордни валежи и бурни вълни. Спешните екипи все още се мъчат да достигнат до оцелелите след дни на внезапни наводнения и свлачища, които оставиха хиляди граждани блокирани. Жертвите са над 1400 загинали.

Хора са открити да се държат за покриви или дървета, за да останат живи, като пътищата бързо се превръщат в бързотечащи реки от кал. Хиляди домове са разрушени. Индонезия, най-засегнатата страна, е регистрирала 753 смъртни случая към вторник, 2 декември. Следват Шри Ланка и Тайланд със съответно 410 и 181 смъртни случая. Трима души са загинали и в Малайзия, а хиляди са разселени, предава Евронюз.

Какво причини смъртоносните наводнения в Азия?

Според говорителя на Световната метеорологична организация (СМО) Клеър Нулис, страни като Индонезия, Шри Ланка, Тайланд, Виетнам и Филипините са сред най-засегнатите от „комбинация от валежи, свързани с мусоните, и активност на тропически циклони“.

Мусоните не са просто дъжд, а всъщност се определят като сезонни ветрове, които водят до рязък контраст между сухите и дъждовните сезони. Тази промяна отдавна е най-силно изразена в Южна и Югоизточна Азия, където летните мусони носят проливни дъждове, жизненоважни за селското стопанство, екосистемите и водоснабдяването.

Тропическите циклони (които обикновено се наричат ​​урагани или тайфуни) са кръгови бури, характеризиращи се със силни ветрове и проливни дъждове. Те черпят енергия от тропическите океани и могат да поддържат силата си, докато остават над топли води.

„Азия е много, много уязвима от наводнения“, предупреждава Нулис, обяснявайки, че наводненията постоянно са начело в списъка, когато става въпрос за климатични опасности в региона.

Тропическите циклони като Сеняр, който миналата седмица донесе проливни дъждове и широко разпространени наводнения в Индонезия, Малайзия и Южен Тайланд, обаче обикновено са доста редки толкова близо до екватора.

„Това не е нещо, което виждаме много често и означава, че въздействията се увеличават, защото местните общности нямат опит в това“, добавя Нул.

Виновни ли са климатичните промени?

Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) предупреждава, че значителното затопляне, което се наблюдава в цяла Азия от ХХ век, увеличава вероятността от наводнения в мусонните региони в Южна, Югоизточна и Източна Азия. Това е така, защото за всяко повишаване на температурата на въздуха с 1℃, атмосферата може да задържи около 7% повече влага, което може да доведе до по-интензивни и обилни валежи.

Миналата година нивата на въглероден диоксид в атмосферата, който задържа топлината, скочиха с най-високото ниво в историята, като Организацията на обединените нации предупреди, че това ще „презареди“ климатичната система на Земята и ще причини по-екстремни метеорологични условия. Азия понася основната тежест от тези промени, като се затопля с почти два пъти по-висока скорост от средната за света.

Доклад на IPCC потвърждава, че екстремните валежи се увеличават в Южна и Източна Азия през последните години, добавяйки, че честотата на тези метеорологични явления само ще се влоши.

Бенджамин Хортън, професор по науки за Земята в Градския университет на Хонконг, предупреждава, че макар общият брой на смъртоносните бури да не се „увеличи драстично“, тяхната тежест и непредсказуемост ще се увеличат.

Значението на човешкия фактор

Наред с глобалното затопляне, експертите посочват и човешките действия за влошаване на въздействието на наводненията. В Северна Суматра, Индонезия, властите казват, че наводнения и свлачища са отнесли отсечена дървесина, което предизвиква опасения, че незаконната сеч може да е допринесла за бедствието.

От 2000 г. насам наводнените индонезийски провинции Ачех, Северна Суматра и Западна Суматра са загубили 19 600 квадратни километра гора, площ, по-голяма от щата Ню Джърси, според Global Forest Watch.

Батанг Тору, който някога е бил буйна гориста местност, е превърнат в пустош от счупени дървета и разрушени домове.

„Това не е просто природно бедствие, а криза, причинена от човека. Обезлесяването и неконтролираното развитие лишиха Батанг Тору от неговата устойчивост. Без спешно възстановяване и по-строги защитни мерки тези наводнения ще се превърнат в новата нормалност“, каза пред AP News Рианда Пурба от активистката група Индонезийски екологичен форум.

Длъжностните лица отхвърлиха твърденията за незаконна сеч, заявявайки, че дървеният материал изглежда стар и вероятно идва от земевладелци.