Как българските градове се адаптират към климатичните промени?

“Адаптацията е нещо, което правим откакто ни има на тази планета. Ние не само се адаптираме, ние променяме средата. Във времето сме станали толкова добри, че все по-малко хора загиват в следствие на климатични бедствия. Тази година ще бъде годината с най-малко загинали хора вследствие на бедствие”.

С тези думи Боян Рашев, създател на Mind your Future, откри панела “Климатична устойчивост и адаптация” по време на конференцията “Green Cities are GREAT”, организирана от Британско-българската търговска камара (BBCC), в сътрудничество с Британското посолство и под патронажа на Столична община. ESGnews.bg бе медиен партньор на събитието.

Заместник – кметът на София Надежда Бобчева разказа за някои от стратегиите и плановете за адаптация на София.

“В София има доста стратегии и планове. Последният е Градският климатичен договор, който включва много мерки, най-вече за адаптация. Искаме да актуализираме нашия план за действие за климат. Едни от важните неща, които научихме през тази година е, че нощите в София започват да приличат на тропически. Средната температура, която имаме като увеличаване в градската среда е между 5 и 6 градуса, може да достигне и 8 градуса извън нормата. Градският топлинен остров е много сериозно предизвикателство, с което се борим. Искаме да изработим климатична карта за София, дигитален двойник. Такъв има за Люлин, направихме цялостно дигитално заснемане на квартала.”

Бобчева обясни, че управлението на водите е другата тема, която ще става все по-важна.

“В София има много картографирани реки и наблюдението върху тях е много важно. Всяка година почистваме реките с нашата програма и на година чистим между 70 и 100 км от речните корита. Това е сериозно предизвикателство. По програма LIFE сме разработили проект за собствена система за управление на водите. Надяваме се да бъде одобрен.”, посочи зам.-кметът на София.

Жаклин Цочева от Coca Cola HBC Bulgaria разказа, че вече 18 години компанията инвестира в това да направи градовете по-приятни за живеене.

“През годините сме почистили над 30 км плажни ивици, над 1500 декара замърсени площи около водни басейни и сме събрали разделно тонове отпадъци. Забелязваме, че броят на доброволците се увеличава с всяка година, а боклуците намаляват.”, обясни тя.

Кметът на Костинброд Трайко Младенов разказа, че е предизвикателство е да си съсед със столицата.

“Борим се от години да бъдем зелена община, но и сме придобили един индустриален образ. В партньорство с бизнеса сме изграждали и продължаваме да изграждаме градинки, скоро предстои и един зелен парк да направим”, каза той.

Намаляване на емисиите в градовете

Надежда Бобчева подчерта, че парковете имат важна роля за намаляване на емисиите.

“Зелената среда е важна за чистотата на въздуха. Ние имаме амбиция и за по-иновативни решения. Едно такова е да създадем зелена стена на Първа градска болница. Стартиран е проектът, който предвижда и система за поливане. Друг подобен проект е специална подвижна площадка в Северен парк. Очаква се да ги изпълним до края на другата година”, коментира тя.

Бобчева заяви, че една от целите на Столична община е да разшири парковата среда в София.

“В Младост 3 ще изградим нов парк, имаме одобрен проект и за нов парк в Овча Купел. Искаме да разширим и т.н нова гора в София – разширения в периферията на града.”, добави зам.-кметът на София.

Градска инфраструктура и устойчиво управление на водите

Хайди Кагиали от Съвет за устойчиво управление на горите и сертифициране в България обясни, че устойчивото управление на водите и зелените площи е много важно и не трябва да се подценява.

“Зелените площи са от ключово значение за психичното здраве на гражданите. Намаляване на ефекта на топлинния остров също е важно. Дърветата, които усвояват въглеродните изпарения подобряват средата с охлаждането.”, посочи тя.

Кметът на Благоевград Методи Байкушев разказа за новите проекти в града.

“Зелената среда е важна за града. Ние променяме проектите на улиците. Стеснихме ги малко и сложихме зелени площи покрай булевардите. Ремонтираме 43 хил. кв. м, които отново стават част от зелената система на града. Също така слагаме капково напояване.”, поясни той.

Оскар Макдоналд от Space Syntax обясни, че събирането на данни за града е основен елемент в планирането.

“Трябва да се събере информация къде има най-много хора, къде няма струпване на хора, информация за трафика и всичко останало. Ние сами правим тези проучвания.”, поясни той.

Според Никола Гечев от Виваком технологиите помагат изключително много за решаване на проблемите в града.

“И тук не става въпрос само за улици. Най-популярните решения за видеонаблюдение помагат не само за сигурността, но и за движението в града. Същото е и с управлението на отпадъците – къде да се вози боклука, да се избират по-добри маршрути и т.н. В Благоевград например, има сензори в конкретни точки в града, където се измерва нивото на замърсяване на въздуха.”, каза той.

Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов (2023 г. – 2024 г.) обърна внимание на значението на реките в градовете.

“Градовете обикновено се развиват около реки. Реките трябва да се върнат в естествените им корита. Трудно е това да се случи на 100%, но поне да бъдат в естествено състояние. Много е важно да се трансформират градските реки. В София е голям проблем как да се финансира това. Градските реки трябва да се разглеждат като критична инфраструктура. Ние продължаваме да строим върху речни корита и това трябва да спре”, категоричен е той.