20.01.2026

Изменението на климата променя географията на Зимните олимпийски игри

С рекордното затопляне на Земята, списъкът с места, които биха могли надеждно да бъдат домакини на Зимни игри, ще се свие значително през следващите години. Ситуацията е достатъчно сериозна, че Международният олимпийски комитет (МОК) обмисля ротация на игрите в постоянен набор от подходящи места и провеждането им по-рано през сезона, тъй като март става твърде топъл за Параолимпийските игри. Притеснителното признание направи председателят на Комисията за бъдещи домакинства на игрите Карл Щос, съобщава Евронюз.

Потенциалните домакини на Зимните олимпийски игри намаляват

От 93 планински места, които в момента разполагат със зимна спортна инфраструктура за домакинство на елитни състезания, само 52 имат дълбочината на снега и достатъчно ниски температури, за да могат да бъдат домакини на Зимни олимпийски игри до 2050 г. Това се казва в изследване, проведено от професор Даниел Скот от Университета на Ватерло и доцент Робърт Щайгер от Университета на Инсбрук, което МОК използва. Броят на тези места може да падне до 30 до 2080 г., в зависимост от това доколко светът ще ограничи замърсяването с въглероден диоксид.

На всичкото отгоре МОК дава приоритет на места с поне 80% съществуващи съоръжения, което прави набора от потенциални домакини значително по-малък. Ситуацията е още по-мрачна за Параолимпийските зимни игри, които обикновено се провеждат на едни и същи места две седмици след края на Зимните олимпийски игри.

Скот обаче казва, че той и Щайгер са установили, че започването на двете състезания около три седмици по-рано почти би удвоило броя на надеждните места за Параолимпийските игри. Моделирането им предполага усъвършенствано производство на сняг, като установява, че до средата на века почти няма да има места, които биха могли надеждно да приемат зимните спортове без използване на изкуствен сняг.

В изследването се посочват градове-домакини на минали игри, които не са достатъчно „климатично надеждни“, за да приемат отново надпреварата до 2050 г. – това са Гренобъл и Шамони (Франция), Гармиш-Партенкирхен (Германия) и Сочи (Русия). Като климатично рискови пък са определени Ванкувър (Канада), Палисейдс Тахо (САЩ), Сараево (Босна и Херцеговина) и Осло (Норвегия).

„Изменението на климата ще промени географията на местата, където можем да проведем Зимните олимпийски и Параолимпийски игри. В това няма никакво съмнение“, казва Скот.

Надеждно ли е производството на изкуствен сняг?

Изкуственият сняг е използван за първи път за Зимните игри през 1980 г. в Лейк Плесид, Ню Йорк. Пекин беше първият домакин, който разчита почти изцяло на изкуствен сняг през 2022 г.

За предстоящите XXV Зимни олимпийски игри (Милано-Кортина д’Ампецо, 6-22 февруари) организационният комитет планира да произведе близо 2,4 милиона кубически метра сняг. За сравненине – когато Кортина беше домакин на Олимпийските игри през 1956 г., не се използваше изкуствен сняг, въпреки че италианската армия транспортираше камиони със сняг от Доломитите.

Италианската компания, доставяща почти всички нови системи за производство на сняг, TechnoAlpin, разработи технология за производство на сняг при температури доста над нулата. Компанията казва, че е изпратила своята „Снежна фабрика“ в Антхолц – мястото за провеждане на биатлон – за да гарантира достатъчна снежна покривка.

Давиде Черато ръководи операциите по производство на сняг на няколко олимпийски обекта. С най-новите системи, казва той, те могат да произвеждат много сняг, ефективно, дори при пределни температури за производство на сняг.

Северна Италия е известна със студените си, снежни зими. Но сезонните снеговалежи са намалели значително в целия Алпийски регион, като най-резките спадове са наблюдавани главно през последните 40 години поради повишаването на температурата.

Производството на сняг има своите граници

Един от водещите експерти по изграждане на ски писти е фермерът от Уайоминг Том Джонстън. За него изкуственият сняг е за предпочитане пред това, което Майката Природа може да осигури – с едно условие.

„Имам нужда от по-студените ѝ температури“, казва Джонстън.

Традиционното оборудване за производство на сняг изисква ниски температури и ниска влажност. Европа е най-бързо затоплящият се континент. Необходими са огромно количество енергия и вода, за да се направи сняг. Това може да влоши изменението на климата, ако електричеството се доставя чрез изгаряне на изкопаеми горива, и може да изостри проблемите с водата в региони, където тя е оскъдна. За Милано Кортина, партньорът за електроенергия Enel гарантира изцяло възобновяема и сертифицирана електроенергия.

Организационният комитет изчислява, че за производство на сняг са необходими 946 милиона литра вода, еквивалентни на близо 380 олимпийски плувни басейна. Организацията е издълбала нови високопланински водохранилища или езера, за да ги съхранява.

„Без вода няма Игри“, казва Кармен де Йонг, професор по хидрология в Университета в Страсбург.

Тя е критична към изграждането на резервоари, които променят естествената екосистема, въпреки че не вижда решение – апетитът за изкуствен сняг само ще се увеличи поради изменението на климата.

Планиране за бъдещето

Събития като Олимпийските игри привличат участници и фенове от цял ​​свят и винаги са допринасяли за изменението на климата. Много хора летят до там, строят се нови съоръжения и се използва много електричество за захранването им, отделяйки огромни количества въглеродно замърсяване.

Признавайки това, МОК изисква от домакините да сведат до минимум потреблението на вода и електричество и да избягват ненужно строителство.

„Може би в крайна сметка ще се наложи да се намали броят на спортовете, спортистите и зрителите, които присъстват. Отговорност на МОК е да покаже как да защити зимните спортове в дългосрочен план“, казва Щос.

МОК избра Френските Алпи за Зимните олимпийски игри през 2030 г. и Солт Лейк Сити, САЩ, за 2034 г. и води ексклузивни преговори с Швейцария за 2038 г.