Защо целта от 1,5°C на Парижкото споразумение е от значение?

Парижкото споразумение, подписано през 2015 г. от почти 200 държави, е основният международен механизъм за ограничаване на глобалното затопляне и предотвратяване на най-тежките последици от климатичните промени. То влезе в сила на 4 ноември 2016 г. и ангажира страните да намалят емисиите на парникови газове, които затоплят планетата, пише BBC.

САЩ – вторият по големина източник на емисии – се оттеглиха от споразумението през януари 2026 г. при президента Доналд Тръмп. Това е второто им напускане: първото беше през първия му мандат, след което страната се присъедини отново при Джо Байдън през 2021 г.

Единствените други държави-членки на ООН извън Парижкото споразумение са Иран, Либия и Йемен.

Парижкото споразумение поставя няколко ключови ангажимента:

• Ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C и поддържането му „значително под“ 2°C спрямо прединдустриалните нива (края на XIX век).
• Постигане на нетни нулеви емисии през втората половина на века – баланс между парниковите газове, които хората отделят в атмосферата, и тези, които активно се прмахват.
• Национални планове за намаляване на емисиите, които се преразглеждат на всеки пет години с по-високи амбиции.
• Финансова подкрепа от богатите държави към по-бедните, за да се адаптират към изменението на климата и да преминат към възобновяема енергия.

Важно е да се отбележи, че целта от 1,5°C се измерва като 20-годишна средна стойност, а не като единична година. Затова фактът, че 2024 г. беше над 1,5°C по-топла, не означава автоматично, че прагът е нарушен.

Защо 1,5°C има значение?

Климатолозите подчертават, че всяко допълнително затопляне с 0,1°C увеличава рисковете за планетата: по-дълги горещи вълни, по-интензивни бури и по-чести горски пожари. Но разликата между 1,5°C и 2°C е огромна. Според учените на ООН затопляне от 2°C би довело до:

• много повече хора, изложени на екстремни горещини
• по-високи морски нива, заради топенето на ледниците
• повишени рискове за продоволствената сигурност
• по-широко разпространение на болести като денга
• повече видове, застрашени от изчезване
• почти пълна загуба на коралови рифове

Най-големият риск е преминаването на т.нар. „повратни точки“ – прагове, след които промените стават бързи, самоподдържащи се и необратими. Учените не знаят точно къде се намират тези прагове, но потенциалните сценарии включват колапс на ледената покривка на Гренладния, отслабване на топлите течения в Атлантическия океан и ускорена загуба на Амазонската тропическа гора.

Помощ за развиващите се нации

Парижкото споразумение потвърждава ангажимента, поет още през 2009 г., по-богатите страни трябва да предоставят 100 милиарда долара годишно до 2020 г., за да помогнат на развиващите се страни да се адаптират към климатичните промени и да изградят по-зелени икономики.

През самата 2020 г. са събрани само 83,3 милиарда долара, но данните на ОИСР показват, че целта в крайна сметка е постигната през 2022 г.

През 2023 г. страните се споразумяват за създаването на специален фонд за загуби и щети – средства, предназначени да подпомагат страните да се възстановят от последиците от климатичните промени.

На COP29 през 2024 г. богатите държави поеха нов ангажимент: 300 милиарда долара годишно до 2035 г. Развиващите се страни обаче критикуват сумата като „недостатъчна“.

Какво се случи след Парижкото споразумение?

Световните лидери се срещат ежегодно на климатичните конференции COP (Конференция на страните), за да оценят напредъка и да надграждат ангажиментите си. От 2015 г. насам всяка COP проследява изпълнението на обещанията от Париж.

• На COP28 през 2023 г. страните за първи път се съгласяват да „допринесат“ за преход от изкопаеми горива, макар без конкретни задължително мерки
• Те се ангажират и да утроят глобалния капацитет за възобновяема енергия до 2030 г.
• На COP30 през 2025 г. окончателното споразумение обаче не споменава изкопаемите горива, което предизвика критики от учени и активисти.

На път ли е светът да постигне целта от 1,5°C?

Целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C все още не е постигната. Глобалните емисии от изгарянето на изкопаеми горива достигат нов връх през 2025 г., според предварителни данни. ООН предупреждава, че настоящите планове на държавите за намаляване на емисиите са далеч под необходимото, за да се задържи затоплянето под 1,5°C.

При сегашните темпове светът може да премине прага от 1,5°C около 2030 г.

През октомври 2025 г генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заявява:  „Едно нещо вече е ясно: няма да можем да ограничим глобалното затопляне под 1,5°C през следващите няколко години“

Но той добавя, че все още има шанс температурите да бъдат върнати към целта до края на века.

Учени подчертават, че рязкото намаляване на емисиите може значително да ограничи бъдещото затопляне и да намали риска от най-тежките последици.