Завишен военен бюджет ще навреди на климатичните програми на Европа

Европа рискува да избере милитаризъм пред социалната и екологичната сигурност, предупредиха икономисти, след като генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че всички 32 членове на алианса са се съгласили да увеличат разходите си за оръжия.

Анализите, изготвени в очакване на двудневната среща на върха на НАТО, започнала във вторник, предупреждават за алтернативната цена, която по-високите военни разходи биха представлявали за програмите на континента за смекчаване на климатичните промени и социалните програми, които постоянно са недофинансирани.

Водещият член на алианса, САЩ, както и самият Рюте, очакват членовете да се съгласят с предложенията за драстично повишаване на целите за разходи за отбрана от 2% на 5% от БВП. 32-те страни членки на организацията трябва да излязат в днешния втори, заключителен ден от срещата в Хага, с обща декларация по отношение на разходите за отбрана. Съюзниците, сред които е и България, вече се споразумяха за увеличение на разходите до 5% от брутния вътрешен продукт.

Критики

Но критиците казват, че фокусът върху военните разходи, който идва в допълнение към големите увеличения от европейските страни през последните няколко години, пренебрегва рисковете за сигурността, породени от екологичния срив и социалния упадък.

„Дебатът за публичните финанси на Европа никога не е бил за това какво можем да си позволим, а за това какво правителствата избират да приоритизират. След като вече се ангажирахме с по-високи бюджети за отбрана, плановете за увеличаване на разходите още повече разкриват двойния стандарт, прилаган към инвестициите в климата, жилищното настаняване и грижите. Ако могат да бъдат мобилизирани извънредни суми за военните, с далеч по-ниска икономическа възвръщаемост и много по-ниски социални помощи, тогава отказът да се финансира справедлив преход и по-силни обществени услуги е очевидно политически, а не икономически“, казва Себастиан Манг, старши политически служител във Фондация „Нова икономика“ (NEF).

Според предложенията на НАТО, членовете ще увеличат разходите до 3,5% от БВП за „твърда отбрана“, като танкове, бомби и друга военна техника, като същевременно ще отделят допълнителни 1,5% за по-широка сигурност, включително киберзаплахи и военна мобилност.

Анализ на NEF установи, че целта от 5% БВП ще изисква само членовете на ЕС от НАТО да увеличат разходите си с 613 милиарда евро годишно – сума, значително по-висока от годишния недостиг за постигане на зелените и социалните цели на блока, оценен от 375 до 526 милиарда евро. Само за да постигнат целта от 3,5%, членовете на НАТО от ЕС колективно ще трябва да намерят допълнителни 360 милиарда евро всяка година за военни разходи.

Оправдавайки увеличението, президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно заяви, че европейските съюзници разчитат твърде много на военната подкрепа на САЩ, докато Рюте предупреждаваше за „значителна и пряка заплаха“ от Русия. Но NEF заяви, че това няма особен смисъл, нито от икономическа, нито от гледна точка на сигурността.

Увеличаването на военните бюджети едновременно с намаляването на зелените и социалните разходи крие рискове. Да се ​​иска от гражданите да стегнат коланите, докато бюджетите за отбрана и печалбите на инвеститорите в оръжие се увеличават, подкопава самата социална устойчивост, от която зависи сигурността, се посочва в анализа на NEF.

„Изискванията за по-нататъшно увеличение на военните разходи имат сериозна алтернативна цена – приоритизирането на чистата енергия би осигурило енергийната сигурност, чието отсъствие беше толкова болезнено разкрито през 2022 г. Не само че има алтернативна цена, но и увеличаването на военните разходи предполага огромно увеличение на емисиите на CO2, тъй като танкове, военни кораби и самолети, изискващи изкопаеми горива, се строят и експлоатират в голям мащаб“, казва Крис Хейс, главен икономист в Common Wealth.