ЕС е намалил парниковите си емисии с 37%

ЕС е постигнал значителен напредък към постигането на своите климатични цели, включително намаляване на емисиите на парникови газове с над една трета от 1990 г. насам, при това на фона на регистриран икономически растеж. Блокът обаче продължава да се сблъсква с нарастващи рискове за своята конкурентоспособност от изменението на климата и влошаването на околната среда. Това се казва в нов доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС).

Анализът е част от поредица от петгодишни доклади за състоянието на околната среда в Европа, публикувани от ЕАОС по искане на Европейската комисия, за да се предостави широка оценка на околната среда, климата и устойчивостта в Европа.

През 2021 г. ЕС прие Закон за климата, с който се залага на законодателство за постигане на климатична неутралност до 2050 г. В допълнение към целта за 2050 г., законът определи и обвързваща цел на ЕС в областта на климата за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Съвсем наскоро ЕС се ангажира да определи нова цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2035 г. с между 66,25% и 72,5%, а Европейската комисия предложи нова цел, която в момента се обсъжда от законодателите, за намаляване на емисиите с 90% до 2040 г.

Новият доклад посочва силен напредък към междинната цел на ЕС в областта на климата, като емисиите на парникови газове са намалели с 37% от 1990 г. насам, въпреки 60% ръст на БВП за същия период, а темпът на годишно намаляване на емисиите в ЕС се е удвоил от 2005 г. насам.

Промени в енергийния микс

В доклада се посочват значителните промени в енергийния микс в Европа като ключов източник за намаляването на емисиите на ЕС. Делът на възобновяемите енергийни източници се е удвоил от 2005 г. насам, а почти една четвърт от крайното потребление на енергия през 2023 г. идва от възобновяеми източници. 45% от цялата използвана електроенергия в ЕС сега се генерира от възобновяеми източници, докато потреблението на изкопаеми горива, и по-специално въглища, е намаляло.

Въпреки напредъка в енергийния преход обаче, докладът отбелязва, че приблизително три четвърти от всички емисии на парникови газове в ЕС идват от изгарянето на изкопаеми горива за енергия и че изкопаемите горива остават доминиращият източник на енергия в Европа с почти 70% от брутното налично потребление на енергия в ЕС през 2023 г. Това сигнализира за необходимост от допълнителни инвестиции за ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници и за стимулиране на мащабната електрификация и преминаване на промишлените процеси към по-чисти горива, за да се заменят материалите на базата на изкопаеми горива с възобновяеми материали.

Докладът също така посочва неравномерен напредък по сектори в намаляването на емисиите на парникови газове, като установява, че емисиите от енергоснабдяването са намалели с 49% от 2005 г. насам, а емисиите от промишлеността – с 36%. Емисиите от вътрешния транспорт са намалели само с 6%, а емисиите от селскостопанския сектор – със 7%. Според доклада, докато се очаква намаляването на емисиите от вътрешния транспорт да се ускори през следващите няколко години, емисиите от селското стопанство се очаква да останат почти непроменени до 2030 г.

Значителни рискове

Въпреки напредъка в намаляването на емисиите, докладът установява, че ЕС е изправен пред значителни и нарастващи икономически рискове от изменението на климата, като се отбелязва, че метеорологичните и климатичните събития са причинили загуби от над 738 милиарда евро от 1980 до 2023 г., включително над 162 милиарда евро през последните три години. В доклада се цитират оценки, че климатичните въздействия биха могли да намалят БВП на ЕС със 7% до края на века, като се очакват загуби от 2,4 трилиона евро от 2031 до 2050 г., ако затоплянето надхвърли 1,5°C. Подчертават се сектори с висока експозиция като селското стопанство, горското стопанство, минното дело и добива, както и строителството.

Докладът също така посочва, че напредъкът изостава в някои области, включително констатацията, че състоянието на биоразнообразието в Европа намалява, като 81% от местообитанията са в лошо състояние, и описва краткосрочните перспективи за биоразнообразието като „мрачни“. Предишните цели за екосистемите не са постигнати, а натискът върху екосистемите остава висок.

„Този ​​доклад е сурово напомняне, че Европа трябва да продължи курса си и дори да ускори нашите климатични и екологични амбиции. Последните екстремни метеорологични събития показват колко крехки стават нашият просперитет и сигурност, когато природата се влошава, а климатичните въздействия се засилват. Забавянето или отлагането на нашите климатични цели само би увеличило разходите, би задълбочило неравенствата и би отслабило нашата устойчивост. Защитата на природата не е разход. Това е инвестиция в конкурентоспособността, устойчивостта и благосъстоянието на нашите граждани. Като увеличим мащаба на действията сега, можем да изградим по-чиста, по-справедлива и по-устойчива Европа за бъдещите поколения“, заяви изпълнителният вицепрезидент на ЕК за чист, справедлив и конкурентен преход, Тереза ​​Рибера.