Едва 18% от хората следят стриктно дневния си прием на вода

Българите осъзнават важността на хидратацията, но реалните им навици не отговарят на препоръките за здравословен прием на вода. Едва 18% от хората следят стриктно дневния си прием, а почти 1/3 от възрастните признават, че не приемат достатъчно вода. Това показват резултатите от национално представително проучване* на Ипсос в България, проведено през 2025 година.

Ключови тенденции

• Средният прием на вода при възрастните е 1,8 л на ден, а при децата – 1,3 л;
• Близо 1/3 от българите признават, че не пият достатъчно вода;
• 1 от 3 деца пие под 1 литър вода дневно;
• 9 от 10 души вярват, че пиенето на вода е важно за здравето, но не са напълно запознати с конкретните ползи;
• Бутилираната вода е по-разпространена от чешмяната, като най-често се консумира минерална вода;
• Сходен е делът на тези, които получават информация за хидратацията от лекари и на тези, които се информират от приятели, социални мрежи и телевизия.

Въпреки че респондентите смятат, че оптималното количество за прием на вода е около 2,2 литра дневно, реалният им прием остава значително по-нисък – 1,8 литра. При децата ситуацията е сходна – средният дневен прием е 1,3 литра, при възприемани за необходими 1,5 литра. Една трета от родителите признават, че децата им пият под един литър вода дневно.

Данните показват, че една четвърт от родителите на деца до 2 години не разпознават признаците на дехидратация, а близо половината не знаят какво е препоръчителното дневно количество вода за тях.

„Потребностите от вода при мъжете са по-големи от тези на жените, поради разлики в телесната маса и телесния състав. Според съществуващите научни доказателства и препоръки на експертни органи, дневните потребности от вода може да се определят като прием на определено количество вода на килограм телесна маса. Препоръките са при лица на 16-30 годишна възраст – 35-40 мл/кг т.м., от 31 до 54 год. – 30-35 мл/кг. т.м., от 55 до 65 год. 25–30 мл/кг т.м. При кърмачета и малки деца количествата са по-високи -150-100 мл/кг т. м.”, споделя проф. д-р Веселка Дулева, Национален консултант по хранене и диететика, НЦОЗА.

Най-консумираните напитки

Водата остава най-често консумираната напитка – средно 6 пъти дневно. Следват кафе (средно 2 пъти) и газирани напитки (1 път). При различните възрастови групи се наблюдават специфични предпочитания – младите до 29 г. по-често избират студен чай, сокове и енергийни напитки, докато кафето е особено популярно сред хората на възраст 50–59 г.

Предпочитанията към видовете вода също са разнородни. Бутилираната минерална вода е най-консумирана – 64% от анкетираните я пият редовно. Що се отнася до избора на вода, само една трета от анкетираните признават, че четат етикетите на бутилираната вода, за да се информират за нейния състав и произход.

Ползи за здравето

Водата се възприема като ключов фактор за поддържане на цялостното здраве (91%), но не всички са напълно наясно с конкретните ползи от хидратацията. Едва половината от анкетираните категорично я свързват с по-добро храносмилане или поддържане на нормално тегло.

„Редовният прием на вода е един от най-лесните, но често подценявани начини да се грижим за здравето, особено при децата. Изграждането на навици за редовен прием на вода от ранна възраст подпомага концентрацията, енергията и цялостното физическо и психично развитие на децата.”, коментира д-р Райна Томова, педиатър.

Над 40% категорично свързват водния баланс и с физическото състояние на организма – мускулна функция, възстановяване след спорт, влияние върху стави и гъвкавост, както и с поддържане на енергията.

Що се отнася до психичното здраве, около една трета от анкетираните са напълно убедени, че водата носи спокойствие и подпомага справянето със стреса. Младите хора на възраст 20–29 години най-често вярват, че редовната хидратация има положителен ефект върху психичното благополучие и понижава нивото на стрес.

„Резултатите от проучването ясно показват, че макар водата да се възприема като ключова за здравето, реалните навици на българите остават недостатъчни. Особено тревожен е големият процент хора, които търсят информация основно в интернет и социалните мрежи, вместо при медицински експерти. Затова нашата амбиция е да бъдем партньор в усилията за насърчаване на по-добри навици и по-здравословен начин на живот.”, коментира Владимир Попов, старши бранд мениджър “Негазирано портфолио”, Кока-Кола България.

Когато става дума за информация относно хидратацията, българите най-често се доверяват на приятели, социални мрежи и телевизия. 31% са посочили, че се консултират с личния си лекар или педиатър, а тези, които търсят специализирана литература, са 16%.

Жените и респондентите на възраст 20–29 години посочват социалните мрежи като основен източник на информация, докато хората между 60 и 69 години разчитат повече от другите възрастови групи на специализирана литература.

„Водата е от съществено значение за всички жизнени функции на организма – от храносмилането и метаболизма до концентрацията и физическата издръжливост. Дори леката дехидратация може да повлияе неблагоприятно върху работоспособността и общото здраве, а децата са особено уязвими към недостатъчен прием. Затова е важно да изграждаме навици за редовен прием на вода още от ранна възраст и да насърчаваме избора на вода като основен източник на хидратация.”, споделя още проф. Дулева.