Европа се нуждае от десетократно повишаване на ефективността на строителството

Въпреки обещанията за намаляване на емисиите от сгради до 2030 г., нов доклад показва, че процентът на обновяване остава под нивото, необходимо за постигане на целите на ЕС. Анализ на Института за енергийна ефективност на сградите Европа (BPIE) алармира, че само 0,4% от търговските сгради на континента се обновяват за енергийна ефективност всяка година – 10 пъти по-малко от целта. С тази скорост повече от 99% от сградите няма да успеят да постигнат целевия показател за 2030 г., който страните се ангажираха да постигнат на срещата на върха по климата COP28.

Законодателството на ЕС изисква 16% от най-неефективните сгради да бъдат обновени през следващите пет години. С по-малко от 0,5% обновявания годишно, дори минималната цел е недостижима, заявяват експерти по енергийна ефективност от Exergio, компания, разработваща платформи, базирани на изкуствен интелект, за оптимизация на енергията.

Според Международната агенция по енергетика (IEA), сградите представляват около 30% от световното търсене на енергия и 26% от емисиите на CO₂, свързани с енергията. Те са най-големите емитенти и подобряването на енергийната им ефективност може да помогне за постигане на целта на COP28 за 2030 г.

Докладът на BPIE обаче показва повтарящи се проблеми в различните региони, като например непостигнати цели и непоследователни стандарти за ефективност. Той също така посочва, че не съществуват оперативни данни в реално време, които да подкрепят анализа и корекциите в реално време.

„Дълбоките ремонти почти не се извършват в целия строителен сектор. Трябва да спрем да се преструваме, че се случват. Не можеш да поправиш това, което не виждаш, и в момента никой не следи цифрите в реално време. Нуждаем се от дигитален интелект, който идентифицира скрити неефективности и оптимизира енергийните операции на цялата сграда в реално време“, казва Донатас Карчаускас, главен изпълнителен директор на Exergio.

Препоръки

BPIE също така препоръчва страните да надхвърлят общото потребление на енергия и да анализират как тя се изразходва в различните системи, като отопление, охлаждане и осветление, и как се използват пространствата на сградите през деня.

Според експерти, европейските системи за проследяване, като Евростат и Обсерваторията на сградния фонд на ЕС, все още са непълни, но предлагат ценни модели за това как страните могат да събират и сравняват данни за енергията на сградите.

BPIE също така предупреждава, че ефективността не може да се оценява само по потреблението на енергия – тя трябва да отразява колко енергия е необходима, за да се поддържат пространствата използваеми и комфортни.

„Някои от инструментите за преодоляване на тези пропуски вече съществуват“, добавя Карчаускас.

Цифровите платформи за управление на енергията могат да наблюдават ОВК и други системи в реално време, да идентифицират отпадъците и да коригират операциите в няколко сгради.

„Данните са най-бързият инструмент за обновяване, с който разполагаме. Чрез координиране на натоварванията и оптимизиране на контрола, платформите, базирани на изкуствен интелект, могат да помогнат на сградите да започнат да функционират ефективно без дългите срокове и високите разходи за дълбоки модернизации. Този подход на оперативно ниво, според нашия опит, е помогнал на собствениците на сгради да намалят енергийните загуби до 29% и да си възвърнат инвестираните средства за една година. Това ни довежда до приоритет номер едно, който страните трябва да си поставят – да превърнат обещанията в реален напредък“, заключи Карчиаускас.