Доверието и устойчивостта: Как кризата на доверие влияе върху устойчивото развитие

Автор: Елена Матеева, Българска мрежа на Глобалния договор на ООН

Доверието се оказва ключов ресурс за устойчивото развитие в годината, когато светът е изправен пред многопластови глобални предизвикателства — от климатични и геополитически рискове, включително войни, до икономическа несигурност и технологични трансформации, ускорени от изкуствения интелект. Новият Edelman Trust Barometer 2026 показва, че доверието, което преди свързвахме с прогреса и сътрудничеството, сега е под натиск и се свива до по-тесни социални кръгове. Можем ли да говорим за имплозия на доверието? И как това се отразява на устойчивостта?

От криза на недоволството към криза на изолацията

Един от най-силните сигнали от доклада е, че приблизително 7 от 10 души по света са склонни да не се доверяват на хора с различни ценности, убеждения или културен опит. Това явление, наречено инсулярност (insularity) или социална изолация, означава, че обществата стават по-затворени, а диалогът между различни групи –  по-труден.

Този модел има пряко отражение върху устойчивостта – устойчивото развитие изисква обединяване на различни участници (правителства, бизнес, граждански общества и общности) за постигане на обща цел. Когато доверието намалее и хората се изолират, изграждането на широки коалиции за климатични действия, социална справедливост и икономическа приобщеност става по-предизвикателно.

Доверие в близките, но скептицизъм към институциите

Докладът потвърждава, че доверието често е най-силно сред най-близките хора – семейство, приятели и колеги – но значително отслабва спрямо институции като правителство, медии и дори национални лидери.

Това несъответствие подкопава способността на обществото да се справя с комплексни устойчиви цели. Например, климатичните политики и системните социални реформи изискват високо ниво на доверие в институциите, които ги разработват и прилагат. Без това доверие усилията за преход към зелена енергия, справедливи икономики и устойчиви системи на управление остават фрагментирани и трудни за прилагане.

Работодателите — потенциални „брокери на доверие“

Въпреки общата ерозия на доверието, докладът откроява отново работодателите като едни от най-доверените институционални участници. Това е тенденция, отбелязана още в Барометъра на доверието от 2019 г. и особено силно проявена през 2020 г. и 2021 г., по време на Covid пандемията. Служителите често вярват повече на своите работодатели и директни ръководители, отколкото на по-широките институции.

Това поставя бизнеса в уникална позиция да бъде активен агент на устойчивостта: чрез корпоративна социална отговорност, и инвестиции в хората и общностите, чрез подкрепа на разнообразието, приобщаването и диалога, и чрез реализация на конкретни екологични цели.

Доверието все по-ясно се очертава не само като социална категория, а като част от оценката на бизнес риска и стратегически управленски актив – неговата липса увеличава репутационните, регулаторните и оперативните рискове, докато наличието му създава конкурентно предимство и устойчивост в дългосрочен план. В този смисъл ESG политиките и отчетността престават да бъдат формално изискване и се превръщат в инструмент за активно управление на доверието към компанията.

Компаниите, които успяват да спечелят и задържат доверието, са по-способни да мобилизират служители и потребители за устойчиви действия, да стимулират иновации и да интегрират устойчиви практики в сърцевината на своето управление.

Доверието като двигател на устойчиви трансформации

Свързаността между доверие и устойчивост става още по-очевидна, ако разгледаме някои глобални тенденции:

• Спадът на оптимизма за бъдещето ограничава готовността на хората да подкрепят дългосрочни стратегии (като чиста енергия, зелен транспорт, социални програми за разнообразие и приобщаване).
• Разширяващите се социални и икономически разлики като причина за намаляване на доверието подкопават общите усилия за равноправие и справедлив растеж – ключови компоненти на устойчивото развитие.

Устойчивото развитие, както е дефинирано от ООН и международните партньори, изисква съвместни усилия, интеграция на различни гледни точки и управление, основано на доверие и прозрачност. Когато доверието е крехко и обществата се затварят, се увеличава рискът от капсулиране, стагнация и конфликти, а устойчивите решения – като преход към нулеви емисии, социално приобщаване и справедлив достъп до ресурси – стават по-трудни за постигане.

Доверието – новата валута на устойчивостта

Edelman Trust Barometer 2026 ясно показва, че без доверие няма устойчива промяна. Доверието не е само „приятелско усещане“ – то е фундаментална инфраструктура, която поддържа социалните, икономически и екологични трансформации.

В условията на отслабващо доверие в институциите, компаниите все по-често се възприемат като системни играчи и носители на обществена стабилност, способни да влияят върху социалните нагласи и качеството на обществения диалог. Чрез своите политики, партньорства и реални действия бизнесът има потенциала не само да минимизира негативните въздействия, но и да бъде двигател на положителна промяна в обществото.

Само така можем да преодолеем соцаилната изолация и да създадем общество, което не само вярва в себе си, но и вярва в общото бъдеще.