Гърция все още заравя близо 80% от отпадъците си

Милиарди евро са похарчени за инфраструктура за рециклиране в Гърция. Проведени са десетки информационни и осведомителни кампании. Улиците на гръцките градове са пълни с контейнери, събиращи всякакви материали – пластмасови и алуминиеви опаковки, хартия, хранителни отпадъци, обувки и дрехи. В много различни магазини има специални контейнери, които събират батерии и електрически уреди за рециклиране. И въпреки това Гърция продължава да заравя около 79% от отпадъците си, според данни, представени от Асоциацията на индустриите и предприятията за рециклиране и оползотворяване на енергия (SEPAN).

Президентът на асоциацията, Лена Белси, подчертава, че по-голямата част от отпадъците в Гърция все още се заравят, докато процентите на рециклиране едва достигат 17% – ниво, което е едно от най-ниските в Европа. Според нея има две основни причини за това явление.

Първата е липсата на демотивиращи фактори (главно специфични данъци или глоби), които биха принудили домакинствата и бизнеса да рециклират повече.

„Заравянето е най-лесното и най-евтиното решение в Гърция. Специалната такса за заравяне на  отпадъци остава ниска в страната, особено в сравнение с други европейски държави. В други страни от ЕС таксата за депониране беше основният демотивиращ фактор, който работеше и увеличи нивата на рециклиране. Но в Гърция тя остава 35 евро на тон. Има страни, като Италия, където тази такса надвишава 100 евро на тон“, обяснява Белси.

Втората причина за намалените нива на рециклиране е свързана с манталитета на гръцките граждани.

„Гърците изнасят боклука си извън къщата си и след това си мислят, че той изчезва. Забравят за него, имат чувството, че боклукът отива някъде, където не го виждат и не ги притеснява, така че не му обръщат много внимание. Но това не е така. Депонирането на боклука нанася големи щети на околната среда“, казва Белси.

Гръцката столица е засегната от отпадъци

Докато Гърция изостава в рециклирането като цяло, проблемът е особено критичен в Атина и по-широкия район на гръцката столица.

„Атика (една от 13-те области на Република Гърция) изостава значително“, предупреждава Белси, подчертавайки, че има спешна нужда да се продължи напред с модерни инфраструктурни проекти за оползотворяване на отпадъци и развитието на кръговата икономика в гръцката столица.

Управлението на отпадъците в Атика остава един от най-упоритите и трудноразрешими проблеми в страната. Въпреки продължаващия „зелен преход“ и приемането на европейските цели за кръгова икономика, системата все още до голяма степен се основава на депониране.

Депото във Фили, което функционира повече от две десетилетия, приема около 90% от отпадъците на Атика, въпреки че е на предела на възможностите си и сега се разглежда като екологичен и социален проблем.

Липсата на алтернативна инфраструктура, съчетана със забавяния във внедряването на нови пречиствателни станции, създава безизходица, която заплашва да доведе до управленска криза в близко бъдеще.

Рециклирането в Атика е на разочароващи нива – само около 15%, доста под средното за Европа.

„Ако проблемът на Атика не бъде решен, независимо какъв напредък ще бъде постигнат в останалата част на страната, това няма да е достатъчно, за да се подобри цялостната картина на Гърция“, смята Белси.

Успешни изключения

Остров Тилос е един от най-успешните примери за зелен преход в Гърция, като е намалил отпадъците си почти до нула чрез програмата си „Just Go Zero“. Чрез сортиране при източника, повторна употреба и компостиране, островът рециклира над 85% от отпадъците си.

Има и няколко други примера за нулеви нетни емисии, не толкова успешни, колкото този на Тилос, които са предимно в пилотен етап, на островите Антипарос, Алонисос, Парос и Наксос. Но отделните примери, като този на Тилос, не са достатъчни, за да обърнат цялостната картина.

За да се увеличат националните нива на рециклиране, Асоциацията на индустриите и предприятията за рециклиране и оползотворяване на енергия призовава гръцката държава да опрости и ускори процедурите за лицензиране на цехове за рециклиране. Тя също така иска по-строг контрол върху изпълнението на задълженията за рециклиране от страна на предприятията и налагане на по-строги санкции на тези, които не изпълняват задълженията си.

ЕС си е поставил за цел да рециклира поне 70% от всички отпадъци до 2030 г.