Германия е обвинена в отказ от климатичните си цели

Германското коалиционно правителство е обвинено в отказ от климатичните си цели, след като се съгласи да отмени части от спорен закон за отопление, задължаващ използването на възобновяеми енергийни източници, в полза на проектозакон, позволяващ на собствениците на жилища да разчитат на изкопаеми горива, предава Гардиън.

Докато предишният закон изискваше повечето новоинсталирани отоплителни системи да използват поне 65% възобновяема енергия, често с термопомпа, измененото законодателство ще позволи на домакинствата да продължат да използват петрол и газ.

То също така премахва задължението за експертна консултация при инсталиране на нова отоплителна система.

Предишното законодателство, изготвено от Зелените и прието през 2023 г., се смяташе за една от най-смелите политически цели на партията в предишното лявоцентристко правителство под ръководството на Олаф Шолц.

Въпреки че климатичните експерти похвалиха амбициозните му цели, законодателството разгневи избирателите, все още засегнати от пандемията от Covid-19 и притеснени за енергийните доставки, след като войната в Украйна доведе до спиране на вноса на руски газ и покачване на инфлацията.

Най-продаваният вестник „Билд“ публикува седмици наред негативни статии срещу „топлинния чук на Хабек“, визирайки автора на законодателството, Робърт Хабек от Зелената партия, тогава вицеканцлер и министър на икономиката.

Спорът развали отношенията в коалицията от Социалдемократи (ГСДП), Зелени и про-бизнес настроените Свободни демократи и често се определя като „началото на края“ на това правителство.

Крайнодясната, скептична към климата партия „Алтернатива за Германия“ се обяви срещу закона от 2023 г., по-специално срещу насърчаването на термопомпите, атакувайки Зелените, че „принуждават“ домакинствата да правят скъпи ремонти и им отнемат свободата на избор.

Новите правила, премахващи ключови елементи от закона, изпълняват обещание на сегашния канцлер, консерваторът Фридрих Мерц, по време на предизборната кампания преди година и идват след седмици на спорове с по-малките коалиционни партньори ГСДП.

Християндемократическият съюз (ХДС) на Мерц настоява, че промяната ще подкрепи целта за намаляване на емисиите на CO2 от сградите, един от основните източници на замърсяване, затоплящо планетата, като същевременно ще даде на собствениците на жилища по-голям избор по отношение на това коя технология да използват.

Отказ от климатичните цели

Но Зелените, които сега са в опозиция и имат около 12% подкрепа в националните проучвания, осъдиха новото законодателство като поставящо под въпрос климатичните критерии.

„ХДС и СДП ясно заявиха, че опазването на климата няма никакво значение за тази коалиция. Федералното правителство се е отказало от климатичните си цели“, заяви съпредседателят на парламентарната група на Зелените Катарина Дрьоге.

Законопроектът предвижда увеличаване на дела на относително благоприятните за климата изкопаеми горива с минимален темп от 10% до 2029 г., като постепенно ще се увеличава до 2040 г. Германия се е ангажирала да постигне нулеви нетни емисии до 2045 г.

Министърът на икономиката Катерина Райхе отхвърли критиките, че планираната промяна ще отслаби опазването на климата.

„Целта на закона за отоплението е да се възстанови по-голямата свобода на избор при подмяна на отоплителни системи“, обясни тя пред обществения радио-телевизионен оператор Deutschlandfunk.

Райхе каза, че собствениците на жилища ще имат редица възможности за отопление, включително „хибридни модели, биомаса, дори отопление на газ и нафта, но с нарастващ дял на биогаз или биомасло“.

„Дилемата беше, че законът за отопление на Роберт Хабек обезпокои собствениците на жилища. Продажбите на съвременни отоплителни системи, термопомпи и съвременни газови котли спаднаха“, посочи тя.

Германия, водещата икономика, най-населената страна, както и най-големият замърсител в ЕС, все още разчита на петрол и газ за близо 80% от отоплението си.

Строителният и транспортният сектор се разглеждат като най-значимите пречки за напредъка на Германия към нейните климатични цели. Експертите отбелязват и недостига на „по-зелени“ горива като биометан на световните пазари, което повишава цената им.

Термопомпите са по-скъпи от газовите котли, но в повечето страни са по-евтини за експлоатация. Германия субсидира 30-70% от цената на нова термопомпа, като тази помощ ще остане в сила поне до 2029 г. съгласно ревизирания закон.