Повърхността на океана е всичко друго, но не и равна. На места водата се натрупва, изтласквана от пасати или привлечена от гравитацията на масивни структури като ледени покривки. В западните краища на големите океански басейни, най-бързите повърхностни течения – струи топла вода – се движат към полюсите и създават допълнителни наклони на морската повърхност.
Океанът е неравен по природа – и тези неравности се променят. Картите на последните изменения показват сложни модели от водни хълмове и долини, но и едно изключително място: край бреговете на Япония един регион на океана се покачва с почти инч всяка година, точно до друг, където нивото спада още по-бързо, предава CNN.
Това е отпечатъкът на едно от най-мощните повърхностни течения на планетата – Курошио, или „Черното течение“. Неговото неотдавнашното изместване доведе до рекордно високи температури на океана и преобърна риболовните стопанства, незаличима част от японската култура. Учените смятат, че топлите води са усилили горещите вълни на сушата и са допринесли за екстремни валежи.
И макар някои от тези промени да започват да отслабват, рибарските общности казват, че те все още не са се върнали към нормалното. Междувременно учените се тревожат, че това може да е знак за по-голяма нестабилност в бъдеще.
Позицията на течението може да продължи да се колебае, казва Бо Циу, водещ експерт по Курошио от Университета на Хавай в Маноа. „Трудно е да се предвиди бъдещето, но предвид данните, с които разполагаме, виждам как интензитетът става все по-голям и по-голям“, отбелязва той.
„Река в океана“: как се движи Куриошо
Дълбокото и топло течение Курошио пренася над 200 пъти повече вода от река Амазонка. То се движи на север от екватора и обикновено заобикаля японския полуостров Босо близо до Токио. Там, насочвайки се към открития Тихи океан, се превръща в т.нар. разширение на Курошио.
Но през последните години течението се държи необичайно. Разширението му направи голям завой към японското крайбрежие, а северният му край се измести с цели 300 мили към полюса. Това доведе до безпрецедентно затопляне на водите в региона.
„Бях толкова изненадан, че дори не знам дали „изненадан“ е точната дума“, казва Шусаку Сугимото, доцент в университета Тохоку в Сендай, Япония, северен крайбрежен град.
Той ръководи проучване, анализиращо температурите на океана в райони, до които разширението исторически не е достигало – но през последните години вече достига.
„Фактът, че температурата се е повишила с 6°C край бреговете на Санрику, и че това затопляне се е задържало две години, е феномен, който никога не сме наблюдавали“, казва Сугимото.
„Големият меандър“: промяна, която преобръща екосистеми
Това не е единствената промяна. През август 2017 г. течението Курошио южно от Япония навлезе в т.нар. „голям меандър“, напускайки бреговата линия и завивайки на юг, отнасяйки със себе си топлите си води. Това рязко променя температурите на водата южно от Япония и води до преразпределение на рибните видове в открито море.
Големите меандри са добре познат цикличен феномен, обяснява Шиничиро Кида, океанограф от Университета Кюшу. Записите за тях датират от 60-те години на миналия век. По време на продължителен меандър между 1975 и 1980 г., учените наблюдават сериозен спад на аншоата в морето Еншунада – ключов риболовен район южно от Хоншу. Аншоата е заменена от сардини, които предпочитат по-топлата вода, донесена от течението.
Но никой голям меандър на Курошио, за който знаем, не е просъществувал толкова дълго, колкото този. През август Японската метеорологична агенция обяви, че е приключил – след почти осем години. И меандърът, и изместването на разширението са оказали значително влияние върху страна с население над 100 милиона души.
Двете явления са свързани, според Бо Циу. Той е съавтор на нова статия в Journal of Climate, която описва конфигурацията „нов динамичен режим“.
„Работя върху разширението на Курошио повече от три десетилетия“, казва Циу. „Никога не съм очаквал подобно нещо.“
Течението променя морското равнище
С течението си Курошио не само носи по-топла вода – то повдига и морската повърхност. Разликата в нивото на океана от двете страни на течението може да достигне няколко фута, заради топлината и скоростта на водата. Затова всяко изместване на течението може да има драматични последици.
Големият меандър например доведе до спад на морското равнище в един регион и до отчетливо покачване – до половин фут – по крайбрежието на остров Хоншу, южно от Токио. Когато тайфунът Лан удари префектура Шизуока през октомври 2017 г., по-високото морско равнище увеличи щетите, съобщава Японската метеорологична агенция.
Но не става дума само за височината на морето. Като топло течение, което се движи на север към по-студени води, Куриошо влияе силно върху температурите на океана.
Големият въпрос е доколко тези явления са част от естествената вариабилност – и доколко са повлияни от климатичните промени. Въздействието на глобалното затопляне върху големия меандър е трудно за оценка, тъй като има дълга история. Но при изместването на разширението учените виждат все повече доказателства, че парниковите газове и променящият се климат играят роля.
Когато тропиците „пътуват“ на север
За да се разберат последните промени в Курошио, трябва да се погледне към начина, по който водата циркулира в световния океан – особено в големите въртящи се системи, които доминират в основните океански басейни на света.
Петте големи басейна – Северен и Южен Тихи океан, Северен и Южен Атлантически океан и Индийският океан – се характеризират с подобен модел: топлата вода се движи на запад по екватора, след което завива към полюсите. Теченията, които пренасят тази топла вода на север или юг, се наричат западни гранични течения. Сред тях са Курошио и неговите четири известни „братовчеди“: Гълфстрийм, Бразилското течение, Източноавстралийското течение и течението Агулхас.
Учените наблюдават, че повечето от тези течения се променят по сходен начин – стават по-топли и се изтласкват все по-далеч към полюсите. Тази тенденция е свързана с разширяването на клетката на Хадли – глобална зона от топъл, издигащ се въздух над тропиците, която се разширява заради изменението на климата.
„Това разширение измества не само моделите на валежите, но и зоните на потъващ въздух, които стабилизират системи с високо налягане, като Тихоокеанското високо налягане“, обяснява климатологът Емануеле Ди Лоренцо от Университета Браун.
В средните географски ширини именно тези масивни системи с високо налягане управляват течения като Курошио. Когато ветровете се изместват, теченията следват.
“Както моделите, така и данните показват, че разширението Курошио се е изместило на север – отчасти заради атмосферните промени”, обяснява Ди Лоренцо.
Между 1993 и 2021 г. северният край на разширението се е преместил с около 130 мили на север, установява скорошно проучване. А това е преди още по-големия скок през 2023 и 2024 г. През тези две години разширението се измести толкова силно, че северният му край почти достига северната част на Хоншу – най-големия японски остров.
В отделно проучване Сугимото и колеги от Японската метеорологична агенция и Института за метеорологични изследвания измерват условията в новата зона на течението. Те откриват, че водата е с до 18°F (около 10°C) по-топла от обичайното, като това затопляне достига дълбочина от около 400 метра. Авторите отбелязват, че между април 2023 г. и август 2024 г. регионът е преживявал „интензивни морски горещи вълни почти всеки ден“.
И ефектите не се ограничават до водата. Японската метеорологична агенция установява, че екстремните океански условия са допринесли за рекордните летни горещини в Северна Япония през 2023 г. Друга група учени свързва необичайно топлото крайбрежно течение с екстремните валежи над японската префектура Чиба, близо до Токио, през септември 2023 г.
Несигурно бъдеще за рибарството
Промените в океана пренареждат рибните популации по тихоокеанското крайбрежие на Япония и оказват силно въздействие върху някои от най-емблематичните риболовни райони в страната. В централна Япония, например, един от основните райони за улов на скумрия е напълно разстроен. Рибарите казват, че въпреки че големият меандър вече е приключил, това не означава, че условията могат бързо да се върнат към нормалното.
„Незабавното възстановяване е нереалистично. Дори ако ситуацията постепенно се подобри, в момента няма никакво възстановяване на улова“, казва Осаму Нагай, изпълнителен директор на Асоциацията на рибарските кооперативи Мие Гайван. „Уловът е паднал до по-малко от половината от нивото преди 10 години – сега хващаме едва 20-30% от скумрията. Това е огромен удар“, добавя той.
Крайбрежието Санрику в североизточна Япония, известно с богатия си риболов, също е засегнато. Тук течащото на юг течение Оясио традиционно носи хладни води и поддържа богат риболов. Но когато разширението Курошио се измести на север, то изтласка Оясио и предизвика рязко затопляне на океана. Това направи улова на ключови видове като тихоокеанска сьомга и саури значително по-труден.
„Най-важното е, че страда основата на нашата хранителна традиция – вкусът, който идва от водораслите Комбу. Те растат само в Хокайдо.“, казва проф. Йошихиро Тачибана, специалист по климатична динамика в университета Мие.
„Запасите от Комбу намаляват драстично. Културата Даши (основният японски бульон) може да се срине. Просто не можем да добием достатъчно. Това има огромно влияние върху нашата традиционна кухня“, добавя той.
Леко отдръпване – но несигурност за бъдещето
Наскоро северният край на разширението Курошио леко се е отдръпнал – върнал се е до около 37° градуса северна ширина, казва Бо Циу. Това все още е необичайно висока позиция, но не толкова екстремна, колкото преди.
Но въпросите остават: какво означават тези екстремни океански събития? Как са свързани с изменението на климата? За някои учени това е предупреждение за бъдещето.
„Това е чудесна възможност да видим как биха изглеждали океаните след 100 години“, казва Сугимото от университета Тохоку.
„Безпрецедентен океански феномен се случва точно сега в Тохоку. Разбирането как е променил моретата тук може да ни помогне да разберем как ще се променят световните океани в бъдеще.“
http://www.turbulence.tech