Бразилия премахва екологичните си закони седмица след COP30

Бразилски народни представители настояват за историческа отмяна на екологичните правила, което би лишило Амазонка от защита – по-малко от седмица след като страната приключи домакинството си на преговорите на ООН за климата COP30, предава Политико.

От миналия понеделник Бразилия приветства представители от близо 200 държави на тазгодишните преговори на ООН за климата в град Белем. Страната използва конференцията, за да покаже успеха на президента Луис Инасио Лула да Силва в намаляването на темповете на обезлесяване в най-важната тропическа гора в света.

Но на 1600 километра по на юг, в столицата Бразилия, опонентите на Лула имат различен дневен ред – и планират да използват момента след края на срещата на върха, за да прокарат серия от промени в закона, за които бразилският министър на околната среда Марина Силва заяви, че ще доведат до сериозно отслабване на екологичните правила на Бразилия.

Този ход разкрива баланса на силите в Бразилия, където левият президент е изправен пред Конгрес, доминиран от политици, обвързани с индустриални групи по интереси, особено със селскостопанския сектор.

Противниците на Лула се стремят да използват мнозинството си, за да прокарат промени, които биха дали на компаниите правомощията да провеждат свои собствени екологични проверки, за да получат лицензите, необходими за експлоатация на потенциално разрушителни нови проекти, обозначени като „средно въздействие“. Това може да включва язовири, мини, промишлени предприятия и производство на нефт и газ.

Лицензирането на големи инфраструктурни проекти може да бъде разрешено чрез различен процес, наречен „специално екологично лицензиране“. Проектите, считани за стратегически, биха били ускорени, заобикаляйки екологичните проверки. Също така, селскостопанският сектор до голяма степен ще бъде освободен от надзор върху екологичното планиране.

Друго предложение би лишило коренното население от надзор върху проекти, които засягат традиционните им земи. Тази промяна би засегнала бразилския регион Амазония, около една четвърт от който се управлява от коренното население.

Според Силва приемането на тези промени би било пречка, която разрушава политиките, консолидирани в продължение на десетилетия, създавайки вратички, които биха позволили на проекти с голямо въздействие да заобиколят основни технически анализи, излагайки на риск цели речни басейни, биоми и общностите, които зависят от тези територии за препитанието си.

Президентът Лула е безсилен срещу индустриалното лоби в Конгреса

И двете камари на Конгреса вече са приели закона веднъж с голямо мнозинство. Но през август Лула отмени 63 от най-вредните за околната среда аспекти на законопроекта, които включват гореспоменатите промени, като същевременно подписа останалите и ги прие като закон.

Конгресът може да отмени някои или всички вета на Лула с мнозинство в двете камари и тогава той няма да може да наложи вето отново. Миналата седмица сенаторите посочиха, че искат да проведат гласуване в двете камари на Конгреса на 27 ноември относно ветата – само шест дни след като гостите на СОР30 ще напуснат Белем.

Конгресът вероятно ще повтори предишното си гласуване и ще отмени ветата на президента, прогнозира Суели Араухо, бивш президент на бразилската правителствена агенция за защита на горите, сега координатор на публичната политика в неправителствената организация Climate Observatory.

„Наистина не мисля, че Лула има достатъчно власт, за да спре това. Сигурна съм, че ще имаме проблеми с увеличаване на обезлесяването, ако ветата бъдат отменени“, заяви тя.

Амазония е на ръба

Мащабното обезлесяване и изменението на климата тласкат Амазония към повратна точка, за която учените предупреждават, че може да доведе до колапс на дъждовния цикъл на гората. Това би довело до увеличаване на пожарите и в крайна сметка до замяна на дърветата, които съхраняват огромни количества въглерод, с пасища. Това от своя страна би ускорило глобалното затопляне с последици навсякъде по планетата.

„Само няколко дни след конференцията за климата в Белем, приемането на реформите като цяло би показало, че Бразилия е регресирала. Това е много лошо за имиджа на страната и подкопава международните ангажименти, които сме поели, включително тези, свързани с Парижкото споразумение“, казва Нилто Тато, член на Конгреса от Работническата партия на Лула.