Бизнесът настоява за по-високи компенсации за ток

Бизнесът настоява да получава по-големи от досегашните компенсации за електроенергията, която ползва. В отворено писмо до премиера, енергийния министър и Народното събрание от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори в България (БФИЕК) настояват подпомагането от фонд “Сигурност на електроенергийната система” да се задейства при борсови цени на тока над 120 лв. за мегаватчас. Това е с 60 лева по-нисък праг от доскоро действащия праг от 180 лв. за мегаватчас, който бе валиден в периода от 1 юли 2024 г. до 31 март 2025 г., и който, според индустрията, не им дава достатъчна подкрепа.

Освен това бизнесът е притеснен, че от 1 април няма влязъл в сила нов механизъм за компенсиране на разходите за скъпия ток. В Закона за държавния бюджет за 2025 г. бе разпоредено производители и търговци на ток да продължат да пълнят енергийния фонд с целеви вноски за компенсации за небитовите потребители на електроенергия.

В отговор министърът на енергетиката Жечо Станков обяви, че в рамките на две-три седмици ще е готов докладът с всички възможни сценарии и налични средства, за да продължат компенсациите за бизнеса.

„Лично моята визия е за следния подход – да имаме компенсация за тежката индустрия, която да гарантира работните места и запазване на пазарите както в Европа, така и на други континенти. Да имаме и автоматичен механизъм, който да предпазва всеки – от фризьорката през хлебаря до най-малкия производител“, обясни министърът, цитиран от БТА.

От думите на Станков се разбра, че се обмисля втори праг на задействане на механизма за компенсации за всички фирми и той е 220 лв. на мегаватчас. Така ще бъдат защитени и домакинствата от поскъпване на стоките и услугите, смята министърът.

Индустрията не е конкурентна

Българският бизнес получава компенсации за тока от 2021 г. насам и до момента е подпомогнат с близо 6 млрд. лв. Подпомагането започна заради шоковото покачване на цените на енергийната борса в сегмента “Ден напред” преди четири години. Фирмите у нас пазаруват електроенергията си основно на този сегмент, въпреки че е трудно прогнозируем и не дава възможност за планиране на разходите. Оттогава насам подпомагането беше на няколко пъти увеличавано – през 2021 г.  компенсациите се задействаха при цени на тока над 250 лв. за мегаватчас и покриваха само 80% от ценовата разлика. Година по-късно таванът бе свален на 200 лв., като всичко над него се поемаше на 100% от енергийния фонд, а през 2024 г. летвата падна на 180 лв. за мегаватчас.

„В България дори и при прилагане на компенсации за цените на електрическата енергия, ценовите равнища не гарантират конкурентоспособност на енергоинтензивните предприятия”, посочват от БФИЕК.

В подкрепа на това те цитират данни на НСИ, според които за март тази година индексът на промишленото производство е паднал с 8,3% и е над два пъти по-голям от спада за февруари, който е 3,5%.

Предприятията от тежката индустрия се оплакват също, че през миналата година България и цяла Югоизточна Европа са били изложени на много по-високи пазарни цени спрямо Централна и Западна Европа поради липсата на междусистемна свързаност между регионите.

„Това влошава конкурентоспособността на българските енергоинтензивни предприятия, които са основно експортно ориентирани, но решението на този проблем ще отнеме години“, пишат в писмото си индустриалците.